Когато през 1994 г. белгиецът Вили Клаас пое поста генерален секретар на НАТО, Бил Клинтън беше президент на САЩ, Студената война беше приключила и Европа все още приемаше американската защита за даденост.
Но сега, около 30 години след краткия му престой начело, яростната антиевропейска позиция на администрацията на Доналд Тръмп и връзките ѝ с Русия карат бившия белгийски външен министър да се измъчва от нерви.
„Пренебрежението им е невероятно. Не мога да разбера защо са толкова антиевропейски настроени и проявяват солидарност с руснаците за сметка на дългогодишните си съюзници. Това ме отвращава“, казва 86-годишният Клаас пред АФП в интервю в дома си.
Мандатът на Клаас в НАТО продължи само 13 месеца – което го прави най-кратко служилият генерален секретар – и завърши позорно, когато той трябваше да подаде оставка заради корупционен скандал.
Но това беше критичен период за алианса, който търсеше своята цел след разпадането на Съветския съюз и започна първата си военна операция за намеса на Балканите.
Сега НАТО изглежда е изправена пред нов решителен момент, тъй като Тръмп разклаща основите на реда на сигурност, който крепи Запада през последните 7 десетилетия.
Клаас казва, че „чака с нетърпение“ срещата на върха на НАТО в Хага през юни, за да даде Тръмп знак дали алиансът ще продължи да съществува в сегашния си вид.
„Ще разберем дали Съединените щати възнамеряват да спазват ангажиментите, поети от създаването на НАТО, или не. Ако това не стане, ще бъде много болезнено за нас, европейците“, каза той.
Тъй като над ангажимента на Вашингтон висят въпроси, Клаас настоява, че Европа трябва да работи за „по-голяма автономия“ при вземането на решения в алианса.
По негово време в НАТО членуваха само 16 държави, а сега те са 32 и намирането на единодушие често става по-трудно.
Клаас признава, че Европа често е разделена, тъй като някои страни като Унгария „предпочитат диалога с Москва“.
„Как можем да организираме поверителни решения за въоръжаването с партньори като Унгария, Словакия и дори Турция?“, казва той.
Амбициите на Путин?
Русия представя инвазията си в Украйна като реакция отчасти на придвижването на НАТО към нейните граници – разказ, отхвърлен от Запада като слаба обосновка за експанзионизма на президента Владимир Путин.
Клаас казва, че според него именно президентът на САЩ Джордж Буш е направил грешна преценка през 2008 г., като е настоял алиансът да заяви, че бившите съветски републики Украйна и Грузия един ден ще станат негови членове.
„Той хвана французите и германците на късо“, казва Клаас за Буш.
„Путин си помисли, че се приближаваме твърде близо до неговите граници“, добавио той.
Малко след това Русия започна светкавична война в Грузия – подготвяйки почвата за предстоящото напрежение.
Друга грешка дойде през 2013 г., когато наследникът на Буш Барак Обама се отказа в последния момент от нанасянето на удар по Сирия след използването на химическо оръжие от Башар Асад.
„Обама направи грешка, той даде на Путин сигнал за слабост. Тогава Кремъл си каза: „Време е да се заемем с това“, казва той.
Засега Клаас не смята за вероятно нападение от страна на Москва срещу страна от НАТО – тъй като руската армия е толкова отслабена в Украйна.
„Но не мога да скрия опасенията си относно ядрените оръжия“, добавя той.
„Налице е спешна необходимост от възстановяване на диалога между големите сили относно контрола върху тези оръжия и, ако е възможно, относно разоръжаването. Цялото човечество е изложено на риск.“ |