Лидерът на босненските сърби Милорад Додик се завърна вчера безпрепятствено в столицата на Република Сръбска Баня Лука след посещение в Москва, въпреки че срещу него е издадена заповед за арест от босненския съд, съобщава хърватският сайт „Индекс“.
Посещението в Москва и изявлението на Додик
Додик беше на тридневно посещение в Русия, където се срещна с президента Владимир Путин. Той обяви, че ще присъства и на 9 май в Москва за 80-годишнината от „победата над фашизма“. В интервю за обществената телевизия РТРС той заяви, че Интерпол е оттеглил искането на босненския съд за международна заповед за арест. „Ето ме“ – каза той триумфално, подчертавайки, че се движи свободно, въпреки статута си на беглец.
Фон на спора – обвинения и съдебни решения
- 26 февруари – Додик е осъден на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит.
- 27 февруари – В отговор парламентът на Република Сръбска приема закони, които забраняват работата на централните босненски институции на територията на региона.
- 17 март – Босненският съд издава заповед за арест на Додик и още двама висши служители:
- Ненад Стевандич – председател на Народното събрание на Република Сръбска
- Радован Вишкович – министър-председател на Република Сръбска
Решението на Интерпол и международните реакции
Интерпол отхвърли искането на Сараево за международна заповед за арест, позовавайки се на член 3 от своя устав, който забранява намеса в политически, военни, религиозни или расови конфликти.
Додик благодари на страните и лидерите, които го подкрепят, включително унгарския премиер Виктор Орбан, както и Сърбия, Черна гора и Русия.
Как Додик е напуснал страната?
Граничната полиция на Босна и Херцеговина все още разследва как Додик е успял да напусне страната, без да бъде спрян на границата. Въпреки заповедта за арест, той обяви, че скоро отново ще пътува извън страната.
Политически контекст – Република Сръбска и Босна и Херцеговина
Съгласно Дейтънското мирно споразумение (1995 г.), Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части:
- Република Сръбска (населена предимно с босненски сърби)
- Федерация Босна и Херцеговина (с босненски мюсюлмани – бошняци и босненски хървати)
Въпреки че двете части имат собствени правителства, парламенти и полиция, те са свързани чрез общи държавни институции, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Ситуацията остава напрегната, тъй като Република Сръбска продължава да оспорва решенията на босненските институции, а лидерът ѝ Додик демонстрира непокорство спрямо централната власт.