Имаше нещо различно във въздуха на София този април. Носеше се аромат на море, на билки от Прованс, на нещо изискано и непознато. Епицентърът? Ресторант ADOR, където в две вечери реалността отстъпи място на кулинарната магия, сътворена от френския майстор със звезда Michelin – Lionel Levy.
- Реклама -
Представете си, че как седите на метри от жълтите павета, а в чинията ви оживява цялото Средиземноморие.
Това не беше просто вечеря, а пътешествие, водено лично от шеф Levy, чиито ръце превръщаха храната в поезия. Започна се с искрящо шампанско и закачлив амюз буш, като увертюра към нещо голямо. Последва експлозия от свежест – домати и синьопер тон, танцуващи с отлежало говеждо и солен шепот на ботарга. А после дойде чудото – „Буябес милкшейк“. Името звучеше като оксиморон, но вкусът… вкусът беше откровение. Сякаш познатата душа на марсилската класика се беше преродила в нова, ефирна форма. Основното ястие – целуната от слънцето риба, обвита в аромат на бергамот и хрупкав артишок – беше чиста хармония.
В чашите танцуваше вино от Бордо – избрано от изба, достойна за крале и Оскари – Clarence Dillon Wines.
А във въздуха плуваше гласът на Жаклин Таракчи, мек като кадифе, рисуващ пейзажи от френската Ривиера.
Това не беше събитие, което се описва лесно. То се изживява. Беше момент, в който София се докосна до звездите – и кулинарните, и небесните!
А ресторант ADOR и хотел InterContinental Sofia не просто вдигнаха завесата към висшата гастрономия, те ни поканиха да влезем в самата приказка. И ние все още сме там, замаяни от сладка еуфория и очакващи следващото вълшебство.
Имаше нещо различно във въздуха на София този април. Носеше се аромат на море, на билки от Прованс, на нещо изискано и непознато. Епицентърът? Ресторант ADOR, където в две вечери реалността отстъпи място на кулинарната магия, сътворена от френския майстор със звезда Michelin – Lionel Levy.
- Реклама -
Представете си, че как седите на метри от жълтите павета, а в чинията ви оживява цялото Средиземноморие.
Това не беше просто вечеря, а пътешествие, водено лично от шеф Levy, чиито ръце превръщаха храната в поезия. Започна се с искрящо шампанско и закачлив амюз буш, като увертюра към нещо голямо. Последва експлозия от свежест – домати и синьопер тон, танцуващи с отлежало говеждо и солен шепот на ботарга. А после дойде чудото – „Буябес милкшейк“. Името звучеше като оксиморон, но вкусът… вкусът беше откровение. Сякаш познатата душа на марсилската класика се беше преродила в нова, ефирна форма. Основното ястие – целуната от слънцето риба, обвита в аромат на бергамот и хрупкав артишок – беше чиста хармония.
В чашите танцуваше вино от Бордо – избрано от изба, достойна за крале и Оскари – Clarence Dillon Wines.
А във въздуха плуваше гласът на Жаклин Таракчи, мек като кадифе, рисуващ пейзажи от френската Ривиера.
Това не беше събитие, което се описва лесно. То се изживява. Беше момент, в който София се докосна до звездите – и кулинарните, и небесните!
А ресторант ADOR и хотел InterContinental Sofia не просто вдигнаха завесата към висшата гастрономия, те ни поканиха да влезем в самата приказка. И ние все още сме там, замаяни от сладка еуфория и очакващи следващото вълшебство.
