Search Suggestions
      сряда, 09.07.25
      Search Suggestions
          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -

          110 години от началото на Арменския геноцид

          24 април се отбелязва като Ден на възпоменание на жертвите на арменския геноцид, началото на който е поставено през 1915 г. със започналите арести и избивания на стотици арменски интелектуалци в Цариград (дн. Истанбул). Това бележи първия етап от системното изтребване на арменското население в Османската империя.

          - Реклама -

          Исторически контекст и идеологията зад геноцида

          С началото на Първата световна война, управляващите младотурци възприемат идеята за пантюркизъм – стремеж към изграждане на обединена турска империя, простираща се до Китай. Основна пречка за реализирането на този план се оказва арменското население, което не подлежи на турцизиране и е възприемано като заплаха.

          • Планът за геноцида е изготвен още през 1911–1912 г., но избухването на войната дава възможност за неговото осъществяване.

          Трите етапа на арменския геноцид

          1. Първи етап (24 април 1915 г.)
            • Арест и избиване на арменски интелектуалци в Цариград.
            • Това действие има за цел да отслаби и обезглави арменската общност, лишавайки я от своите лидери и културни носители.
          2. Втори етап
            • Мобилизация на близо 60 000 арменци в турската армия, последвано от обезоръжаването и избиването им.
            • Масово ликвидиране на мъже в трудоспособна възраст.
          3. Трети етап
            • Депортиране на жени, деца и старци към Сирийската пустиня.
            • По пътя: масови убийства, глад, болести, изнасилвания и насилствени помохамеданчвания.
            • Стотици хиляди умират от жестокости или природни условия.

          Последствия и разселване

          • От над два милиона арменци в Османската империя, около 1,5 милиона са избити в периода 1915–1923 г.
          • Оцелелите търсят убежище в чужбина – много се установяват във Франция и България, където арменската диаспора играе активна роля в запазване на историческата памет.

          24 април се отбелязва като Ден на възпоменание на жертвите на арменския геноцид, началото на който е поставено през 1915 г. със започналите арести и избивания на стотици арменски интелектуалци в Цариград (дн. Истанбул). Това бележи първия етап от системното изтребване на арменското население в Османската империя.

          - Реклама -

          Исторически контекст и идеологията зад геноцида

          С началото на Първата световна война, управляващите младотурци възприемат идеята за пантюркизъм – стремеж към изграждане на обединена турска империя, простираща се до Китай. Основна пречка за реализирането на този план се оказва арменското население, което не подлежи на турцизиране и е възприемано като заплаха.

          • Планът за геноцида е изготвен още през 1911–1912 г., но избухването на войната дава възможност за неговото осъществяване.

          Трите етапа на арменския геноцид

          1. Първи етап (24 април 1915 г.)
            • Арест и избиване на арменски интелектуалци в Цариград.
            • Това действие има за цел да отслаби и обезглави арменската общност, лишавайки я от своите лидери и културни носители.
          2. Втори етап
            • Мобилизация на близо 60 000 арменци в турската армия, последвано от обезоръжаването и избиването им.
            • Масово ликвидиране на мъже в трудоспособна възраст.
          3. Трети етап
            • Депортиране на жени, деца и старци към Сирийската пустиня.
            • По пътя: масови убийства, глад, болести, изнасилвания и насилствени помохамеданчвания.
            • Стотици хиляди умират от жестокости или природни условия.

          Последствия и разселване

          • От над два милиона арменци в Османската империя, около 1,5 милиона са избити в периода 1915–1923 г.
          • Оцелелите търсят убежище в чужбина – много се установяват във Франция и България, където арменската диаспора играе активна роля в запазване на историческата памет.

          СВЪРЗАНИ НОВИНИ

          Проф. Георги Генов: Убива се българското село

          В предаването „Контра“ проф. Георги Генов изрази остро недоволство от държавната политика спрямо българското село и селското стопанство. „Убива се българското село“, заяви той. „В...

          Георги Хрисимиров: С протестите цяла Европа видя, че ни тласкат насила в еврозоната

          "С протестите цяла Европа видя, че ни тласкат насила в еврозоната и то с фалшифицирани данни." Това каза депутатът от ПП "Възраждане" Георги Хрисимиров, който...

          Георги Хрисимиров: С влизането на България в еврозоната губим суверенитет

          "С влизането на България в еврозоната губим суверенитет. Губим способността и възможността да решаваме бъдещето на България и на нашите деца." Това каза депутатът от...

          ОСТАВИ КОМЕНТАР

          Моля, въведете коментар!
          Моля, въведете името си тук

          - Реклама -
          ТОП ДНЕС
          ТОП 14 ДНИ

          Зареждане…

          Зареждане…

          - Реклама -
          - Реклама -
          - Реклама -
          Search Suggestions
              Search Suggestions