На 25 април 1995 г. в София е застрелян основателят на силовата групировка ВИС – Васил Илиев. Изминаха 30 години от това знаково за криминалната история на България покушение, но извършителите и поръчителите на убийството и до днес остават неизвестни.
Годишнина, белязана с мълчание
През изминалия уикенд в Кюстендил бе отбелязана годишнината от смъртта на Илиев. На панихидата, организирана от семейството му – майка му Венка и сестра му Мариана – присъстваха едва десетина души. Това контрастира силно с грандиозното погребение от 1995 г., когато около 15 000 души изпратиха Васил Илиев в последния му път. Сред тях бяха политици, спортисти и хора от шоубизнеса.
Неразкрито престъпление
Разследването на убийството бе прекратено още в края на 90-те години. Времето заличи и без това оскъдните доказателства, а съществува вероятност замесените да не са между живите. Официално обяснение или съдебен процес по случая така и не последва.
Последният ден на Васил Илиев
На 25 април 1995 г., малко след 21:00 ч., Илиев е убит, докато пътува с новия си автомобил – сребрист Mercedes 600 SL. Колата е регистрирана в същия ден и е подарък за 30-ия му рожден ден. По време на нападението той пътува сам, а зад него, в отделен автомобил, го следват тримата му охранители. Те не реагират на стрелбата и само установяват смъртта му.
Стрелците – поне двама – откриват огън с автоматично оръжие от близка дистанция. Илиев е улучен от три куршума – два в главата и един в рамото. Колата се удря в ограда, а той умира на място.
Политически и подземен фон
Преди смъртта си Илиев е провел среща с представител на БСП. Според неофициални данни темата е била подкрепа за партията в замяна на контрол върху контрабандни канали. През този период отношенията между ВИС и конкурентната групировка СИК са особено напрегнати – борбата за влияние и ресурси ескалира.
Няколко дни след покушението е открито едно от оръжията – хърватски картечен пистолет „Заги“, изхвърлен близо до мястото на стрелбата. Това насочва криминалистите към версията за сръбски или хърватски наемници, свързани с контрабандни канали и интереси в региона. Връзка с тогавашния силов лидер Милчо Бонев – Бай Миле – също е разглеждана от разследващите.
Опит за отговори от Ванга
След покушението близки до Васил Илиев търсят отговори не само от МВР, но и извън институциите. По инициатива на Емил Кюлев и Георги Илиев, делегация от ВИС посещава петричката пророчица Ванга, носейки списък с имена на заподозрени.
Противно на очакванията, Ванга отказва да посочи виновници или да даде конкретна информация. Вместо това отправя предупреждение към Жоро Илиев, като казва:
„Брат ти не се опази от приятели… Сега внимавай ти! И на теб ти крият шапката.“
Тя завършва с фразата: „Кръв с мъст не се отмива.“
Последици и приемственост
След смъртта на Васил Илиев, неговият брат Георги Илиев поема ръководството на ВИС. Първоначално считан за неподходящ лидер, той успява не само да стабилизира организацията, но и да разшири влиянието ѝ. Георги Илиев оглавява групировката в продължение на десет години, до собственото си убийство през 2005 г.
Наследство и мълчание
Смъртта на Васил Илиев бележи началото на нов етап в престъпния свят на България – време на жестоки борби за надмощие. Въпреки многото слухове и версии, нито едно от тях не води до конкретни обвинения. Дори опити на близки на Илиев да получат отговори чрез известни ясновидци, включително Ванга, остават без резултат.
Тридесет години по-късно Васил Илиев остава символ на една епоха – мрачна, наситена със сила, страх и недосегаемост. Неговата смърт продължава да бъде неразкрита загадка от най-бурните години на прехода.