Ако някога сте се чудили защо някои хора имат сини очи, ново генетично изследване може да даде отговора. Учени от Университета в Копенхаген смятат, че са открили общия произход на този цвят на очите, като твърдят, че всички синеоки хора по света вероятно произлизат от един-единствен прародител.
Преди около 6000–10 000 години, вследствие на генетична мутация, настъпила при човек с европейски произход, за пръв път се е появил синият цвят на очите. Дотогава всички хора са имали само кафяви очи, твърдят учените, ръководени от проф. Ханс Айберг от Катедрата по клетъчна и молекулярна медицина.
Как работи генетиката на сините очи?
Появата на сини очи е резултат от рецесивен ген — необходимо е и двамата родители да го предават, за да се прояви. Генетичната промяна е свързана не със самия ген OCA2, който регулира количеството меланин в ириса (пигментът, който определя цвета), а с друг ген — HERC2. Именно той „изключва“ OCA2, като по този начин намалява производството на меланин и „разрежда“ кафявото до синьо.
Един общ прародител
Най-забележителното откритие на учените е, че всеки човек със сини очи по света има една и съща мутация на едно и също място в своята ДНК. Това силно подсказва, че всички синеоки хора имат общ генетичен прародител, носител на тази конкретна мутация.
Проф. Айберг и екипът му са анализирали митохондриална ДНК на синеоки индивиди от различни държави, включително Дания, Турция и Йордания, и са установили идентичност в генетичната промяна, независимо от географската разлика.
Какво означава това?
Макар мутацията да не носи предимство или недостатък за оцеляването, тя е един от многото примери за това как природата непрекъснато „разбърква“ човешкия геном. Сини очи, подобно на цвят на косата, лунички или плешивост, са резултат от генетични вариации, които нито увеличават, нито намаляват шансовете за оцеляване.
Учените предполагат, че мутацията се е разпространила по време на миграцията на хората от Африка към Европа, което би обяснило защо днес сини очи се срещат най-често при хора с европейски произход.