На 16 май православната църква почита паметта на един велик подвижник – преподобни Теодор Освещени, както и на светите преподобни отци, мъченически загинали в манастира „Св. Сава“ край Йерусалим.
Преподобни Теодор Освещени е духовен наследник на свети Пахомий Велики – един от стълбовете на ранното монашество в Египет. Още на 14 години Теодор, движен от силна вяра и желание за духовен живот, напуснал тайно дома си и постъпил в манастир. Щом чул за великия авва Пахомий, сърцето му се разпалило от стремеж да го срещне. Станал негов ученик и бързо се отличил с послушание, смирение и любов към братята. Впоследствие той бил първият в своя манастир, ръкоположен за свещеник – затова го нарекли „Освещени“. След смъртта на Пахомий, Теодор оглавил всички тиваидски манастири. Прочул се с благочестието си и дара на чудотворство. Приел Господния мир през 368 г.
Но денят почита и едно мъчително и героично свидетелство на вярата. През VIII век, малко преди Цветница, сарацини нападнали манастира „Св. Сава Освещени“. Искали злато, съкровища, богатства. Монасите, верни на бедността и духовността, отвърнали, че нямат нищо освен малко храна и стари дрехи. Разгневени, нашествениците ги обсипали със стрели – тринадесет монаси загинали, много били ранени, килиите – изпепелени.
Няколко дни по-късно, на Велики четвъртък, нападението се повторило. Оцелелите монаси били измъчвани, за да разкрият несъществуващи съкровища. После ги вкарали в пещерата на свети Сава. Пред входа подпалили огън и хвърляли тор – задушаващият дим отнел живота на още осемнадесет души.
Когато настъпила тишината на Разпети петък, монасите, които се криели из околните планини, се върнали. Със сълзи в очите положили телата на убитите си братя в храма и ги погребали с почит.
Но Бог не останал безмълвен – онези, които опустошили светата обител, били поразени от болест и загинали. Телата им станали плячка на диви зверове – мълчаливо възмездие за стореното зло.
Днес, 16 май, тези имена се произнасят с благоговение – като символ на вяра, мъжество и светост.