На 3 юли православната църква почита паметта на свети мъченик Иакинт и свети Анатолий, патриарх Константинополски.
- Реклама -
Свети Иакинт бил таен християнин и служел при римския император Траян, който в началото на II век предприел ожесточени гонения срещу християните. През 108 г. в Рим, когато отказал да яде идоложертвено месо и открито изповядал вярата си в Христос, Иакинт бил подложен на мъчения и хвърлен в тъмница. Там, едва двадесетгодишен, той издъхнал от глад и жажда. По-късно неговите свети мощи били пренесени в родния му град Кесария.
Свети Анатолий, патриарх на Константинопол, бил родом от Александрия и живял през втората половина на IV и първата половина на V век. Получил философско образование и станал дякон при свети Кирил Александрийски, с когото участвал на Третия Вселенски събор в Ефес през 431 г., където била осъдена Несторианската ерес.
След възкачването му на Константинополския патриаршески престол, свети Анатолий ревностно защитавал православната вяра и се противопоставил на ереста на монофизитите. През 450 г. председателствал Поместния събор в Константинопол, на който тази ерес била осъдена.
През 451 г., с неговото активно участие, бил свикан Четвъртият Вселенски събор в Халкидон. Там била утвърдена догмата за Боговъплъщението: Единородният Син Божий се въплътил и станал човек, като в Неговата Божествена Личност неразделно и неизменно се съединяват цялата Божествена и цялата човешка природа.
Патриарх Анатолий починал през 458 г. Освен с догматическия си принос, той оставил и богато литургично наследство. Автор е на множество стихири, включени в богослужебните книги, сред които за неделите, за Рождество Христово, Богоявление, както и за паметта на светците Пантелеймон, Георги Победоносец и Димитрий Солунски. В църковните книги тези творби се означават като „Анатолиевски“.
На 3 юли православната църква почита паметта на свети мъченик Иакинт и свети Анатолий, патриарх Константинополски.
- Реклама -
Свети Иакинт бил таен християнин и служел при римския император Траян, който в началото на II век предприел ожесточени гонения срещу християните. През 108 г. в Рим, когато отказал да яде идоложертвено месо и открито изповядал вярата си в Христос, Иакинт бил подложен на мъчения и хвърлен в тъмница. Там, едва двадесетгодишен, той издъхнал от глад и жажда. По-късно неговите свети мощи били пренесени в родния му град Кесария.
Свети Анатолий, патриарх на Константинопол, бил родом от Александрия и живял през втората половина на IV и първата половина на V век. Получил философско образование и станал дякон при свети Кирил Александрийски, с когото участвал на Третия Вселенски събор в Ефес през 431 г., където била осъдена Несторианската ерес.
След възкачването му на Константинополския патриаршески престол, свети Анатолий ревностно защитавал православната вяра и се противопоставил на ереста на монофизитите. През 450 г. председателствал Поместния събор в Константинопол, на който тази ерес била осъдена.
През 451 г., с неговото активно участие, бил свикан Четвъртият Вселенски събор в Халкидон. Там била утвърдена догмата за Боговъплъщението: Единородният Син Божий се въплътил и станал човек, като в Неговата Божествена Личност неразделно и неизменно се съединяват цялата Божествена и цялата човешка природа.
Патриарх Анатолий починал през 458 г. Освен с догматическия си принос, той оставил и богато литургично наследство. Автор е на множество стихири, включени в богослужебните книги, сред които за неделите, за Рождество Христово, Богоявление, както и за паметта на светците Пантелеймон, Георги Победоносец и Димитрий Солунски. В църковните книги тези творби се означават като „Анатолиевски“.
