Изглежда, че ЕС бавно се отдалечава от екологичните си цели в полза на разходите за отбрана и стимулирането на икономиката, което води до въпроса: Какви са целите на Европейския съюз за намаляването на въглеродните емисии до 2040 година? Както и накъде е насочена политиката на ЕС, относно климата?
Тази тема разисква Европейски нюзрум:
С фокус върху водните ресурси, има ли нещо положително в цялата ситуация, пита се в обобщаващ материал по темата днес Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
В Европа е лято – континентът е засегнат от гореща вълна, която осезаемо повишава температурите над стандарните, което оказва силно влияние, както на хората,така и на животните и растителността. В някои райони има суша и горски пожари, а в други наводнения.
Миналата седмица, в разгара на горещите дни, ЕК представи дългоочакваните промени в целите си за намаляване на въглеродните емисии. Според новото предложение, до 2040 г. парниковите емисии трябва да бъдат намалени с 90% спрямо нивата от 1990 година. Председателката на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, заяви, че блокът е определил „предвидима посока на движение“ и подчерта, че остава ангажирана с целта си за декарбонизация на европейската икономика до 2050 година.
Най-спорна за еколозите е разпоредбата, според която от 2036 г. до 3% от тези намаления могат да бъдат постигнати чрез закупуване на въглеродни кредити в чужбина. Към днешна дата само вътрешните намаления на парниковите газове се отчитат при постигането на целите. Комисията твърди, че новият ѝ подход е по-прагматичен и гъвкав.
„Ние не избираме между икономиката и екологичната програма, а между двете. Европа потвърждава своя ангажимент за справедлив, амбициозен и конкурентен зелен преход“, защити изменението заместник-председателката на ЕК Тереса Рибера.
„Съгласието за 90-процентна цел по отношение на климата ни осигурява ясно виждане, което да направлява бъдещите ни действия.“
Критици, подкрепени от научни изследвания и от научните съветници на Комисията, смятат, че включването на международни кредити. Например, за засаждане на дървета или за проекти за възобновяема енергия. Всичко това крие риск от подкопаване на усилията на самия ЕС да се откаже от изкопаемите горива.
В изявление на Световния фонд за дивата природа е упоменато:
„Макар че това е стъпка в правилната посока, чрез промъкването на международни кредити и силното разчитане на предполагаемото бъдещо поглъщане на въглерод, Комисията е вградила вратички в основата на предложението“,
Постигането на неутралност по отношение на климата далеч се оказа не толкова лесна задача, както показват трудностите на България: усилията за постигане на климатична неутралност до 2050 г. бележат напредък на фона на все повече доказателства за уязвимостта на страната към сериозното изменение на климата.
Нейният обновен Национален план за енергетика и климат (НПЕК) цели да намали емисиите на парникови газове със 78,2 % до 2030 г. и с 92 % до 2040 г., в сравнение с нивата от 1990 г., като се стреми да постигне нулеви нетни емисии до 2050 година.
България има за приоритет да увеличи използването на възобновяема енергия до 44% в отоплението и охлаждането и почти 30% в транспорта до 2030 г. Комисията обаче подчерта, че в плана на страната ни липсват детайли относно улавянето на въглерод, сигурността на ядреното гориво и мерките за адаптация.
По-рано през месец юли ЕК даде положителна оценка на преработения План за възстановяване и устойчивост на България, който вече включва специална глава REPowerEU, която е насочена към постигане на целта за независимост на Европа от руските изкопаеми горива преди 2030 г., и силно акцентира върху зеления преход.
Противниците на целите твърдят, че те възпрепятстват икономическия растеж. Някои държави членки, като Франция, призовават за отлагане на мерките. Френският президент Еманюел Макрон изисква гаранции за декарбонизацията на промишлеността и подкрепа за ядрената енергия, която е основният източник на енергия във Франция.
Правителството на Германия приветства гъвкавостта на Комисията.
Министърът на околната среда Карстен Шнайдер подчерта, че Европа остава „движеща сила в международното опазване на климата“, което може да „мотивира Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и други“ да последват примера ѝ.
Някои от водещите германски промишлени асоциации са по-резервирани и критикуват целта като „твърде амбициозна“, като предупреждават, че изкупуването на международни въглеродни кредити може да доведе до съмнителни сделки.
Словения подкрепя проекта за изменение, но условно. Според министерството на околната среда, климата и енергетиката, трябва да се създаде рамка за подкрепа, която да включва регулаторни, финансови и социални аспекти, за да може целта да бъде постигната по справедлив и ефективен начин.
Италианският министър на околната среда, Джилберто Пичето Фратин, изрази подкрепа за мерките за гъвкавост, включително за отчитането на инициативите за декарбонизация в трети страни.
„Приоритетът на Италия е да се избегне това, че определянето на нови цели в областта на климата отново въвежда идеологически настройки, цели и крайни срокове, които не са устойчиви за европейските семейства и предприятия, които трябва да бъдат конкурентоспособни в света. Това се отразява и на доверието в Европа.“
Словакия ясно изрази своето несъгласие, като министърът на околнатаоколната среда Томаш Тараба ясно заяви:
„Tези идеологически предложения са доказателство, че брюкселските бюрократи са загубили връзка с реалността. Те или нямат никаква представа за икономическата заплаха, пред която е изправена европейската и, за съжаление, словашката промишленост, или не могат да се погрижат за това“
Той подчерта, че представителите на автомобилната индустрия са посочили основните фактори, които влияят на конкурентоспособността – строгите правила за емисиите, които никой извън ЕС не спазва и които увеличават производствените разходи, високите цени на енергията, както и липсата на необходимата техника и пространство за изгаряне на отпадъци.
„Това беше политически деликатен въпрос“, призна комисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра по отношение на консултациите с критичните държави членки за това как да се смекчи целта, без да се променя основно препоръчаното 90 % намаление.
За постигането на целите за 2040 и 2050 г. европейската промишленост и гражданите ще трябва да предприемат сериозни промени, като увеличаване на използването на електрически автомобили, постепенно отказване от изкопаемите горива и повишаване на енергийната ефективност на сградите.
Законодателите на ЕС също трябва да одобрят целта, което изисква подкрепата на най-голямата парламентарна група – дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП).
„Нуждаем се от по-чист икономически растеж и повече конкурентоспособност, защото, честно казано, не се справяме толкова добре, колкото трябва“, подчерта Хукстра. Той добави, че икономиката на ЕС трябва да се адаптира и призова за гъвкавост и „интелигентност“ при реализирането на предложението.
През 2024 г. според Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) над три четвърти от водите за къпане в ЕС, Албания и Швейцария са с „отлично“ качество. Това е показано в годишната актуализация на агенцията относно плажовете, реките и езерата, които са изследвани за фекално замърсяване.
Всички води, с изключение на 4 %, отговарят на минималните стандарти на ЕС, а само 1,5 % са с лошо качество. Като цяло през 2024 г. водите за къпане в Европа запазват същото ниво на качество, както и през предходната година.
ЕАОС следи повече от 22 000 зони за къпане, проверявайки за бактерии като Ешерихия коли и чревни ентерококи, които са резултат от замърсители от животновъдни ферми и битови канализационни системи.
„Европейците могат спокойно да се къпят в по-голямата част от местата за къпане в ЕС, които отговарят на стандартите на ЕС за качество на къпането“, заяви европейският комисар по околната среда Джесика Розуол. Кипър се класира на първо място, докато Албания е в дъното на класацията.
Езерата и реките обаче са подложени на натиск. Обикновено сегашните нива на реките в Германия се наблюдават по-скоро в края на лятото, каза Матиас Рьозер от Федералната асоциация на германското вътрешно корабоплаване.
Водоснабдяването в България е под напрежение заради засушаването, спадането на подпочвените води и остаряващата инфраструктура. Експерти предупреждават, че загубите на вода по разпределителната мрежа, която е силно амортизирана, и намаляването на нивата на подпочвените води са основните предизвикателства за водоснабдителната система на страната.
Италиянският климат се е променил драстично през последните години. Причината за това е глобалното затопляне, което води до екстремни метеорологични явления като внезапното наводнение,засегнало алпийския град Бардонекия в края на миналия месец.
Антонело Пасини, физик по климата в Института за атмосферно замърсяване към Националния съвет за научни изследвания, обясни, че комбинацията от по-малко благоприятни метеорологични условия, променени от климатичната криза, и географски фактори действат заедно.
„Нашите алпийски долини са много тесни, с реки, които през по-голямата част от годината са предимно сухи, и които внезапно се пълнят поради подобни събития.“
При дебатирането за климатичните цели и забавяния не бива да се забравя, че екстремните метеорологични явления имат и пряко влияние върху икономиката.
Републиканският хидрометеорологичен институт в Сърбия заяви, че продължава да има тежка суша. В продължение от ъняколко дни водните нива в цялото течение на реките Дунав и Сава са били под ниското ниво на плавателните води.
От Републиканският хидрометеорологичен институт съобщиха още:
„Недостигът на валежи през юни и високите температури доведоха до значително намаляване на почвената влага, което вече застрашава култури като царевица, соя, захарно цвекло и други култури без напояване“.
Очакваше се продължаващото топло време да доведе до по-нататъшно намаляване на влагата. „Тъй като полските култури навлизат в критична фаза на развитие, засушаването може значително да намали добивите.“
предполагам ще се съберат няколко стотен милиарда за ваксини срещу слънчев удар и ще се оползотворят докрай от върхушката