Предлага се нов механизъм срещу забавеното правосъдие: автоматично обезщетение при просрочие

Забавеното правосъдие често се приравнява с отказ от правосъдие – то удължава страданията на гражданите, обезсмисля съдебните процеси и руши доверието в системата. За да се противодейства на този хроничен проблем, се предлага въвеждането на нов, по-ефективен механизъм за обезщетение при съдебна забава.

Какво представлява предложението?

Съгласно новата концепция, след изтичане на законоустановените срокове за произнасяне (на всяка фаза от делото, не само решението по същество), на страните автоматично ще се дължи обезщетение:

• По оценими искове – обезщетение в размер на законната лихва върху стойността на иска за всеки ден забава.
• По неоценими искове, административни и наказателни дела – обезщетение, изчислено като законна лихва върху минималната работна заплата, валидна към момента на забавата.

Обезщетението ще се претендира пред административния ръководител на съда, в който работи съдията, допуснал забавата. Самото изчисление ще бъде базирано на обективни показатели – без нужда от сложна правна преценка.

Споровете, ако възникнат, ще се решават по реда на бързото съдебно производство. Гражданите ще запазят правото си да търсят по-голямо обезщетение, ако претърпяните вреди надхвърлят минималните стойности.

Недостатъците на сегашната система

Съществуващата уредба по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) се оказва тромава: за да получи обезщетение, потърпевшият трябва да води ново дело. Често това дело е срещу съдии, заради действия на техни колеги, което повдига въпроси относно безпристрастността и ефективността на системата.

По-строга отговорност за съдиите

Съществена част от предложението е и промяна в правилата за регресна отговорност на съдиите. В момента държавата може да търси такава само ако действията на съдията са престъпление. Новият модел предвижда възможност за търсене на отговорност при всяко доказано правонарушение, независимо от квалификацията му.

„Високите заплати и привилегии на магистратите трябва да вървят ръка за ръка с висока и реална отговорност“, се посочва в аргументите на предложението.

Какво следва?

Предложението е отворено за обществено обсъждане, като гражданите и юридическата общност са призовани да изразят мнение и да допринесат с идеи.