Пет начина, по които може да приключи войната между Русия и Украйна

Среща между Тръмп и Путин се обсъжда от двете страни от известно време. Защо тогава и двете страни искат тя да се състои точно сега?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп иска да използва силата на личността си, за да постигне споразумение, вярвайки, че шестмесечната непреклонност на Москва може да бъде преодоляна чрез лична среща с руския президент. Изглежда, че той все още се придържа към идеята, че Кремъл може да бъде убеден да спре войната, въпреки че руският му колега наскоро изрази максималистичната позиция, че руският и украинският народ са едно и че където стъпи руски войник, там е Русия.

Руският лидер Владимир Путин иска да спечели време. Той вече отхвърли предложението на Европа, САЩ и Украйна за безусловно прекратяване на огъня през май, предлагайки вместо това две едностранни, кратки и без значение паузи. Неговите сили настъпват по фронтовете в лятна офанзива, която може да го доближи достатъчно до целите му, така че преговорите през есента да се водят при много по-различно статукво във войната.

Ако двамата лидери се срещнат, една очевидна американска цел е тристранна среща на върха с украинския президент Володимир Зеленски, за да се обсъди край на войната – именно форматът на срещата на върха, който Русия отхвърли в Истанбул през май. Руската цел вероятно е да позволи на Путин да върне Тръмп в орбитата на наратива на Москва.

Все пак, среща на върха – обсъждана и отлагана и преди – може да се състои този път, което повдига въпроса как може да приключи войната. Ето пет възможни сценария:

1. Путин се съгласява на безусловно прекратяване на огъня

Много малко вероятно. Малко вероятно е Путин да се съгласи на прекратяване на огъня, при което фронтовете остават такива, каквито са – САЩ, Европа и Украйна вече поискаха такова прекратяване през май, под заплахата от санкции, но Русия го отхвърли. Тръмп се оттегли от санкциите, предпочитайки нискоинтензивни преговори в Истанбул, които не доведоха до нищо. 30-дневното примирие по-рано тази година, свързано с енергийната инфраструктура, се спазваше частично и не постигна особен успех.

Кремъл в момента превръща постепенните печалби на фронтовата линия в стратегически предимства и не вижда смисъл да спира този напредък сега, когато той достига своя връх. Дори заплахата от вторични санкции срещу Китай и Индия – които изглеждат устойчиви на натиска на САЩ – няма да промени тази непосредствена военна преценка за остатъка от лятото. Поне до октомври Путин ще иска да продължи с бойните действия, защото печели.

2. Прагматизъм и още преговори

Преговорите могат да доведат до споразумение за по-нататъшни преговори, което ще затвърди руските постижения с настъпването на зимата, замразявайки фронтовете военно и буквално около октомври. Путин може да е превзел източните градове Покровск, Костянтиновка и Купянск дотогава, което ще му даде солидна позиция да изчака зимата и да се прегрупира. Русия може отново да започне офанзива през 2026 г. или да използва дипломацията, за да направи тези постижения постоянни. Путин може също да повдигне въпроса за изборите в Украйна – отложени заради войната и за кратко тема на разговорите на Тръмп – за да постави под въпрос легитимността на Зеленски и дори да го свали от власт в полза на по-проруски настроен кандидат.

3. Украйна по някакъв начин устоява през следващите две години

При този сценарий военната помощ от САЩ и Европа за Украйна ѝ помага да минимизира отстъпките на фронта през следващите месеци и кара Путин да потърси преговори, тъй като неговите военни отново не са успели да постигнат целта си. Покровск може да падне и други крепости в Източна Украйна да бъдат застрашени, но Украйна може да види забавяне на руското настъпление, както и преди, а Кремъл може дори да почувства тежестта на санкциите и прегряването на икономиката.

Европейските сили вече са изготвили подробни планове за разполагане на „успокоителни сили“ в Украйна като част от гаранциите за сигурност. Тези десетки хиляди европейски войници от НАТО биха могли да бъдат разположени около Киев и други големи градове, за да предоставят логистична и разузнавателна помощ на Украйна в процеса на възстановяване и създадат достатъчно възпиращ ефект, за да накарат Москва да реши да остави фронтовете такива, каквито са. Това е най-доброто, на което Украйна може да се надява.

4. Катастрофа за Украйна и НАТО

Путин може да види правилно пукнатините в западната единност след срещата на върха с Тръмп, която подобрява отношенията между САЩ и Русия, но оставя Украйна да се оправя сама. Европа може да направи всичко възможно, за да подкрепи Киев, но без американска подкрепа няма да успее да наклони везните. Путин може да види как малките победи в източната част на Украйна се превръщат в бавно разгромяване на украинските сили в равнинния, открит терен между Донбас и централните градове Днипро, Запорожие и столицата. Украинската отбрана може да се окаже слаба, а кризата с военните сили на Киев се превръща в политическа катастрофа, когато Зеленски изисква по-широка мобилизация, за да подкрепи отбраната на страната.

Сигурността на Киев отново изглежда застрашена. Силите на Путин напредват. Европейските сили преценяват, че е по-добре да се борят с Русия в Украйна, отколкото по-късно на територията на Европейския съюз. Но в крайна сметка европейските лидери нямат политически мандат да се включат във война за територия в Украйна. Путин напредва. НАТО не успява да реагира с единен отговор. Това е кошмарът на Европа и краят на суверенна Украйна.

5. Катастрофа за Путин: повторение на съветската кампания в Афганистан

Русия може да продължи да прави грешки, жертвайки живота на хиляди войници всяка седмица за сравнително малки печалби, а санкциите да подкопаят съюза ѝ с Китай и приходите от Индия. Финансовите резерви на суверенния фонд на Москва могат да намалеят, а приходите ѝ да спаднат. Несъгласието сред московския елит може да се засили поради факта, че Кремъл е отхвърлил дипломатическите изходи от войната, която сам е избрал, в полза на военна упоритост и неустойчива конфликтна ситуация с НАТО. Тръмп може да се окаже политически безсилен, а след междинните избори фокусът на САЩ да се върне към традиционните норми на външната политика на противопоставяне на Москва и нейния поддръжник Пекин.

При този сценарий Кремъл може да се сблъска с момент, когато неговата съпротива срещу реалността и икономическите трудности на собствения му народ се превърнат в токсични. Подобни лоши политически изчисления поддържаха в крайна сметка безплодната окупация на Афганистан от Съветския съюз в друга война по избор. Подобни моменти на неочаквана слабост на Кремъл вече се появиха във войната в Украйна, като например когато довереникът на Путин Евгений Пригожин се озова в ролята на лидер на краткотрайна революция в столицата.

Путин изглежда силен на повърхността, докато не се покаже слаб, а тогава може да бъде разобличен като критично слаб. Това се е случвало и преди както с експанзионистката Съветска Русия, така и с Путин. Проблемът с този сценарий е, че той остава най-голямата надежда на западните стратези, които не могат да си позволят нито пълното влизане на НАТО във войната, за да помогне на Украйна да спечели, нито способността на Киев да отблъсне Москва военно.

Нито един от вариантите не е добър за Украйна. Само един от тях означава действителното поражение на Русия като военна сила и заплаха за европейската сигурност. И нито един от тях не може да възникне от срещата на Тръмп с Путин, без Украйна да стане част от някаква сделка по-късно.

Анализ на Ник Пейтън Уолш за Си Ен Ен