През последните 15 години площите, заети с биологично земеделие в България, са се увеличили над три пъти. Въпреки този ръст, делът на биохраните у нас остава едва три процента от общото селскостопанско производство, а близо 90 процента от биологичната продукция се изнася. Това обобщи в предаването „Новият ден“ Дамян Киречев – главен асистент в катедра „Аграрна икономика“ на Икономически университет – Варна.
Българските биооператори се фокусират основно върху отглеждането на зърнени култури като спелта, овес и ръж, етерични масла – предимно лавандула, както и върху биологично животновъдство. Според Киречев, българските биопродукти са високо ценени на външните пазари, където намират добра реализация.
Той обясни, че биологичното производство означава спазване на естествените процеси, ограничаване на синтетичната химия и категорично изключване на ГМО. Всички тези изисквания се контролират от строга регулаторна система, а за потребителите гаранция за автентичността на продуктите е европейското лого – зеленото листо с дванадесет звезди.
Проучвания показват, че едва 40 процента от българските потребители са склонни да платят по-висока цена за биопродукти. Въпреки желанието да подкрепят родното производство и да се хранят здравословно, много хора все още възприемат биохраните като лукс, отбеляза Киречев.
Той посочи, че високата цена на биопродуктите в България се дължи на множество фактори – по-ниски добиви, повече ръчен труд, използване на по-скъпи алтернативни торове и специфични условия за отглеждане. Биологичното земеделие е дългосрочна инвестиция, а не бърза възвръщаемост, подчерта специалистът.
Все повече хора осъзнават ползите от консумацията на храните от биологичното земеделие и животновъдство и желаят да потребяват такива продукти. Въпреки нарастващото търсене, къде е българското био месо? Все по-често в био магазините можем да срещнем вносни продукти, като гръцко пилешко филе на цена от 104 лв./кг., но къде е нашето собствено био месо?