Китайските лидери виждат „историческа възможност“ да засилят ролята на юана в международните финанси на фона на непоследователната търговска политика на президента Доналд Тръмп, нарастващите дефицити в САЩ и съмненията за независимостта на Федералния резерв, съобщи The Economist.
- Реклама -
От началото на 2025 г. доларът е загубил 7% от стойността си спрямо търговски претеглен индекс – най-слабият старт на годината от 1973 г. За разлика от това, юанът достигна най-високото си ниво от преизбирането на Тръмп през ноември, привличайки чуждестранни инвеститори и правителства. Десет държави, сред които Индия и Русия, вече се съгласиха да увеличат дела на търговията си в местни валути.
Пробиви на юана
- Над 30% от външната търговия на Китай вече се извършва в юани (14% през 2019 г.).
- Повече от половината трансгранични плащания на страната са в юани (под 1% през 2010 г.).
- Делът на юана в международните плащания се е удвоил от 2022 г. насам.
- Китай е предоставил валутни суапове за 4,5 трилиона юана (630 млрд. долара) на 32 централни банки.
- Над 1700 банки по света вече използват системата CIPS – алтернатива на SWIFT, с транзакции за 24 трилиона долара през 2024 г.
Ограничения и предизвикателства
Въпреки успехите, юанът все още е далеч от доминацията на долара:
- използва се в само 4% от международните плащания, срещу 50% за долара;
- представлява едва 2% от валутните резерви на централните банки, срещу 58% за долара;
- строгите капиталови ограничения ограничават доверието в китайската валута.
Перспективи
Пекин залага на „интернационализация с китайски характеристики“ – контролирано разширяване на юана без пълна либерализация. Това включва стимули за чуждестранни компании да търгуват и емитират облигации в юани. През юли Унгария емитира рекордни „панда облигации“ за 5 млрд. юана, а Русия и Бразилия подготвят свои емисии.
Управителят на Централната банка Пан Гуншен заяви, че светът става „многополюсен“ и доларът ще трябва да се конкурира с юана и други валути.
Китай се стреми не просто към по-голямо международно значение на юана, а към глобална валута под държавен контрол, която да намали зависимостта от долара и да смекчи ефекта на американските санкции.
Китайските лидери виждат „историческа възможност“ да засилят ролята на юана в международните финанси на фона на непоследователната търговска политика на президента Доналд Тръмп, нарастващите дефицити в САЩ и съмненията за независимостта на Федералния резерв, съобщи The Economist.
- Реклама -
От началото на 2025 г. доларът е загубил 7% от стойността си спрямо търговски претеглен индекс – най-слабият старт на годината от 1973 г. За разлика от това, юанът достигна най-високото си ниво от преизбирането на Тръмп през ноември, привличайки чуждестранни инвеститори и правителства. Десет държави, сред които Индия и Русия, вече се съгласиха да увеличат дела на търговията си в местни валути.
Пробиви на юана
- Над 30% от външната търговия на Китай вече се извършва в юани (14% през 2019 г.).
- Повече от половината трансгранични плащания на страната са в юани (под 1% през 2010 г.).
- Делът на юана в международните плащания се е удвоил от 2022 г. насам.
- Китай е предоставил валутни суапове за 4,5 трилиона юана (630 млрд. долара) на 32 централни банки.
- Над 1700 банки по света вече използват системата CIPS – алтернатива на SWIFT, с транзакции за 24 трилиона долара през 2024 г.
Ограничения и предизвикателства
Въпреки успехите, юанът все още е далеч от доминацията на долара:
- използва се в само 4% от международните плащания, срещу 50% за долара;
- представлява едва 2% от валутните резерви на централните банки, срещу 58% за долара;
- строгите капиталови ограничения ограничават доверието в китайската валута.
Перспективи
Пекин залага на „интернационализация с китайски характеристики“ – контролирано разширяване на юана без пълна либерализация. Това включва стимули за чуждестранни компании да търгуват и емитират облигации в юани. През юли Унгария емитира рекордни „панда облигации“ за 5 млрд. юана, а Русия и Бразилия подготвят свои емисии.
Управителят на Централната банка Пан Гуншен заяви, че светът става „многополюсен“ и доларът ще трябва да се конкурира с юана и други валути.
Китай се стреми не просто към по-голямо международно значение на юана, а към глобална валута под държавен контрол, която да намали зависимостта от долара и да смекчи ефекта на американските санкции.
Great points, well supported by facts and logic.