Американски и украински представители приключиха поредния кръг от дипломатически разговори в Женева, целящи да сложат край на руската инвазия, която навлезе в своята четвърта година. Въпреки натиска на американския президент Доналд Тръмп за бързо постигане на мир, срещата в хотел „Де Берг“ не донесе очаквания пробив.
Москва даде ясен сигнал, че не бърза със споразумение. Руският външен министър Сергей Лавров подчерта, че страната му няма поставени крайни срокове, а се фокусира върху изпълнението на своите задачи. Основната пречка пред мира остава териториалният въпрос – Кремъл категорично отказва да отстъпи от искането си за пълен контрол върху източната Донецка област, дори с цената на продължаваща военна сила.
От своя страна Киев настоява, че изход от задънената улица е възможен единствено чрез директна среща между Владимир Путин и Володимир Зеленски. Целта на украинската делегация в Женева бе да координира позициите си с Вашингтон и да подготви почвата за евентуален лидерски формат преди планираните за март тристранни разговори. Украйна остава твърда в позицията си, че няма да подпише документ, който не гарантира сигурността ѝ срещу бъдеща агресия.
Фонът на дипломатическите усилия остава тежък. Само часове преди преговорите Русия предприе една от най-мащабните си въздушни атаки, изстрелвайки около 420 дрона и 39 ракети. По данни на президента Зеленски са засегнати осем области, като са нанесени сериозни щети по енергийната мрежа и жилищни сгради, а ранените са десетки.
Единственият активен канал за сътрудничество между воюващите страни остава размяната на загинали. Москва обяви предаването на телата на 1000 украински военнослужещи срещу 35 руски. Въпреки този хуманитарен акт, политическият диалог за статута на Донбас остава напълно блокиран, оставяйки края на войната все още далеч в бъдещето.