Посолствата на Германия и Норвегия в Босна и Херцеговина обявиха, че прекратяват финансирането на дейностите по разминиране в страната. Двете държави бяха сред водещите донори в този процес през последните години.
- Реклама -
Като основен мотив се посочва пренасочване на ресурси към по-мащабни хуманитарни кризи, сред които конфликтите в Судан, Украйна и Газа. Според данни на Организацията на обединените нации нуждите в тези региони значително надвишават тези в Босна и Херцеговина.
„Затова в съответствие с нашия хуманитарен мандат трябва да насочим по-силен фокус към тези региони“, посочват от германското посолство в отговор на запитване на РСЕ.
От 2022 до 2025 г. Германия е осигурила близо 10 милиона евро за разминиране, повишаване на осведомеността сред ученици и местни общности, както и за подкрепа на пострадали чрез осигуряване на протези.
От своя страна Норвегия съобщава, че от 1996 г. насам е инвестирала приблизително 38 милиона евро в подкрепа на местните власти и международни организации, ангажирани с разчистването на мини.
„С промяната на хуманитарните нужди, особено в държави, изправени пред мащабно и бързо нарастващо замърсяване, каквато е Украйна, нашата помощ трябва да бъде насочена към регионите с най-неотложни потребности“, заявяват от норвежкото посолство.
До момента в процеса на разминиране в страната са вложени почти един милиард конвертируеми марки (около 500 милиона евро), като две трети от средствата са осигурени от чуждестранни донори.
За окончателното приключване на дейностите са необходими още около 250 милиона евро, за които засега няма гарантирано финансиране. Средства са осигурени само за настоящата и следващата година.
По официални данни около 90 000 души продължават да живеят в райони с риск от мини, а приблизително 770 квадратни километра от територията на страната остават замърсени с взривоопасни остатъци от войната.
В същото време Босна и Херцеговина подготвя искане за удължаване на срока за изпълнение на задълженията си по Отавски договор, който изтича през март 2027 г. Документът трябва да бъде подаден още през март тази година.
Новият Закон за разминирането вече премина обществено обсъждане, като предстои становище на Съвета на министрите. Ако бъде приет, процесът по разчистване на мините може да приключи в рамките на следващите осем до девет години.
Информацията за писмото бе разпространена от Reuters, Politico и унгарското издание Telex. Будапеща официално обвинява Киев в саботаж срещу енергийната сигурност на Унгария и Словакия.
