Това е статистиката за хранителните натравяния в България през изминалата 2014 година, която беше съобщена на провелата се пресконференция на 6 април 2015г. във връзка със Световния ден на здравето. 15 са масовите натравяния за една година, като над 270 са натровилите се. От тези 15 масови натравяния, 11 са с доказана причина, 7 са се случили в обществени заведения, а 8 – в домакинства. За щастие сред тези над 270 пострадали няма смъртни случаи, поясни д-р Ангел Кунчев, директор на отдел „Надзор на заразните болести“ в Министерството на здравеопазването.
В света годишно умират 2 млн. души от опасни храни, а болестите причинени от бактерии в храните са над 200 вида. Като основни причинители на хранителните отравявания се посочват салмонелата и стафилококите. Като топ 3 от най-опасните за приготвяне и съхранение храни са изброени месото и месните продукти, следвани от яйцата, а след тях са всички останали продукти. Странични фактори, които допринасят за хранителните заболявания са обездвижването, стреса и околната среда. Според Световния здравен доклад неправилното хранене може да доведе до различни по степен на сериозност болести: от затлъстяване до рак.
Д-р Михаил Кулийски, експерт в Центъра за обществено здраве обясни, че консумацията на храни, които са извън сезона също е рисков фактор, който се е засилил , след като България стана част от ЕС. Друг съществен проблем, който бе посочен от проф. Веселка Дулева, началник отдел „Храни и хранене“ към НЦОЗА, е необходимостта да се намали натиска на рекламата на вредни хранителни продукти в медиите върху децата. Свободното излизане на ученици до 12 годишна възраст от училищата също задълбочава проблема. В България не са изключение случаите на ученици в ранна възраст, редовно употребяващи енергийни напитки преди училище.Като друга обезпокоителна тенденция бе посочено прекомерното рекламиране на лекарствени продукти в телевизионен ефир.
Д-р Камен Николов, началник на отдела по контрол на храните в Българската агенция по безопасност на храните , подчерта, че има съществена разлика между безопасни и здравословни храни. Той призова медиите да бъдат коректни при отразяването на събития от здравния сектор, за да не се повтори отразеният случай в Смолян, който по-късно бил установен като вирус, а не както първоначално бил квалифициран като хранително отравяне.
