СИЛНИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ У НАС НЕ СЕ ОЧАКВАТ

Силни земетресения у нас са се случвали. Но това не ни позволява да твърдим, че в близко бъдеще подобно земетресение ще има. Това заяви проф. Емил Ботев, ръководител на департамент „Сеизмология“ – БАН, в студиото на предаването „Здравей, България“ по Нова тв. Напротив, ако направим съпоставка със случилото се в Непал има голяма разлика. Там има континентални плочи с голяма граница помежду им, където се натрупва силно напрежение. При нас няма подобни земегорни блокове, следователно няма как да се натрупа подобно напрежение, обясни той. Последното земетресение с магнитуд 7,8 по Рихтер се е случило през 1904 година в Струмската сеизмична зона. Тоест при това бавно натрупване на напрежение в зоната на нашата страна няма прогнози за бъдещи силни разтърсвания на земната повърхност в близко бъдеще.
Наличието на чести трусове на територията на Вранча не означава, че напрежението се освобождава. Дори напротив, подчерта още той.
Смятам, че е строителството и сеизмичната активност на сградите са от съществено значение при едно земетресение. В Непал, например, такава устойчивост на постройките няма, освен на територията на Катманду. Там преобладават старите сгради. В нашата страна пък е въведен един консервативен правилник за строителство, допълни проф. Емил Ботев, ръководител на департамент „Сеизмология“ – БАН.
Огнището в Чирпан се е реализирало през 1928 година с магнитуд около 7 по Рихтер. Повторителността там отново е около 1000 години. Следователно няма място за притеснение.
Боряна Печенякова, българка, живееща в Непал, се включи на живо в предаването, за да коментира обстановката в най-горещата сеизмична точна в света за момента.
Тя каза, че обстановката е спокойна. А през последните 13 часа не е имало трусове.
Силата на това земетресение е в категорията на силните, но не най-силните и катастрофалните такива, продължи коментара си Ботев. Подобно земетресение се е случило през 1934 година с магнитуд 8,2 по Рихтер. Разместването на земните пластове у нас в Перник е десетки пъти по-слабо от това в Непал.
Активността зависи, разбира се, от устойчивостта на сградите. Както знаем в Непал строителството не е много стабилно, категоричен беше сеизмологът.
Макар, че имаме огромна разлика по отношение на инфраструктурата с тази в Непал, можем да кажем, че имаме консервативен правилник за строителство след земетресението през 1964 година. През 1977 година след земетресението във Вранча и последвалото в Стражица през 1986 въведохме още по-консервативни мерки за сигурност, уточни той.
Оценката за магнитуд с 8 по Рихтер е само за две зони на територията на страната ни. За столицата най-силното земетресение би били с магнитуд около 7 по скалата на Рихтер. Най-силното земетресение, поради наличието на напрежение в земните пластове, би станало около Благоевград, а именно Симитлийският гребен в Югозападната зона на страната ни. Но няма място за притеснение, до София има достатъчно разстояние.
Нямаме масова картирофка за територията на столицата, допълни той. Разработена такава имаме само за район Триадица, където поне 30 на сто от сградите съответстват на правилника за устойчиво строителство. Тоест тези сгради ще издържат при едно евентуално силно земетресение. Това беше направено преди 2000 година. Сградите след бума на строителството през 2005, 2006 година и сградите, изградени след влизането ни в Европейския съюз, са много по-добре контролирани. Приемаме, че вече над 50 на сто от сградите са устойчиви и биха издържали и при най-силното земетресение, заяви в заключение той.