ЧЕРНИЯТ ПЕТЪК 13-И ЗА ЕВРОПА

Петък, 21:20 ч, стадион „Стад дьо Франс“ в Париж. Приятелска среща между Германия и Франция и врагът на метри от спортното игрище… играе си с огъня… буквално! Бърза равносметка – трима камикадзета са аут, един цивилен гражданин е ликвидиран.
Пет минути по-късно. Мястото е ресторант „Малката Камбоджа“. Под огъня на терористите попадат 25 души. 15 от тях са мъртви, други 10 все още се борят с раните си – телесните.
21:30 – връщаме се до „Стад дьо Франс“. Мачът продължава, терористите – също. Ново камикадзе се самовзривява.
Две мунити по-късно на улица „Фонтен-о-Руа“ жертвите се увеличават с още петима души. 8 са ранени от огъня на врага.
Четири минути след това, същият квартал, улица „Шарон“. 28 души оставят кръвта си по асфалта, 19 от тях оставят и живота си.
По часовник – четири минути след последния удар, нов взрив на булевард „Волтер“. Терорист се самовзривява. Тежко ранен е минувач, други няколко са леко пострадали.
По същото време касапницата е в разгара си в концертна зала „Батаклан“. Започва безразборна стрелба по публиката, съставляваща 1500 души. Убитите са 89, тримата терористи също са извън играта.
А играта продължава 13 минути по-късно, откъдето започна – „Стад дьо Франс“. Последният взрив отеква като ислямистките действия в сърцето на Европа, за да остави белег, който не просто никога няма да заздравее, а ще става все по-видим. Белегът на врага – Ислямска държава. Това не е просто име на групировка, вече не е. Това е новото име на континента и на света. Ако не бъдат спрени, екстремистите ще продължат, докато не завладеят Стария континент и не направят от него нов – мюсюлмански, поробен, фанатичен, Калашников.
Всички тези минути, всички тези места нямат просто  Париж помежду си. Честотата на ударите в краткия интервал от време показва едно – те могат да унищожат… за 33 минути. Нищо не ги спря – нито президентът, на метри от тях, нито полицията, нито съвестта. Те спряха единствено когато постигнаха целта си – да предупредят, че идват и че са тук едновременно. Бежанци или родни, от Сирия или от съседния ъгъл на града ти, те са около теб и дебнат момента, в който ще превземат и унищожат. Защо? Защото сме християни, защото бръкнахме в техния кошер, защото за тях сме „те“. Франция е началото на война, която ще продължи в домовете ни, пълни с мигранти. Така поискахме ние – европейците, да бъдем толерантни, хуманни, да подадем ръка. И докато те я поемаха с едната си длан, в другата криеха таймера на Европа с обратно броене. Ние отваряхме граници помежду си, за да не са при нас, а при съседа – те се чувстваха като у дома си, защото за тях това е новият им дом. А в дома на мюсюлманина няма място за християнин. И така започна войната – за територии, богатства, религии, оцеляване. Те се борят да станат владетели на света, ние – да го запазим такъв, какъвто е – разпокъсан, с граници между нас самите и без граници за тях. Вчера беше Франция, днес е Кения, утре е Австралия.  И така докато не застанем в атака… не там, при тях, а тук, където вече са те. А ти къде си?