ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПАРЛАМЕНТ: Накъде ще поеме Европа?

Избирателните секции бяха отворени в цяла Европа в неделя, докато гласоподаватели от 20 държави гласуваха на избори, които се очаква да изместят парламента на Европейския съюз надясно и биха могли да променят бъдещата посока на най-големия търговски блок в света. Войната в Украйна, въздействието на климатичната политика върху фермерите и миграцията са някои от въпросите, които ще предопределят избора на новия Европарламент. 
Избирателният маратон в неделя завършва четиридневен изборен цикъл, който започна в Нидерландия в четвъртък. Официалните резултати от изборите, които се провеждат на всеки пет години, не могат да бъдат публикувани преди затварянето на последните избирателни секции в 27-те страни от ЕС – тези в Италия затварят в 23 часа. 
Неофициалните оценки трябва да се появят след 20:00 часа, но резултатите ще станат ясни едва в понеделник.
След последните избори за ЕС през 2019 г. популистки или крайнодесни партии ръководят правителства в три нации – Унгария, Словакия и Италия – и са част от управляващата коалиция в други, включително Швеция, Финландия и скоро Нидерландия. Проучванията дават предимство на популистите във Франция, Белгия, Австрия и Италия.
Изборите идват в момент на изпитание за доверието на избирателите в блока от около 450 милиона души. През последните пет години ЕС беше разтърсен от пандемията от коронавирус, икономически спад и енергийна криза, подхранвани от най-големия сухоземен конфликт в Европа след Втората световна война.
Проучванията отбелязват и началото на период на несигурност за европейците и техните международни партньори. Освен споровете за формиране на политически групи и създаване на съюзи в парламента, правителствата ще се състезават да осигурят висши работни места в ЕС за своите национални служители.
Главният сред тях е председателството на могъщата изпълнителна власт, Европейската комисия, която предлага закони и следи за тяхното спазване. Комисията също така контролира кесията на ЕС, управлява търговията и е пазач на конкуренцията в Европа.
Други престижни постове са тези на председател на Европейския съвет, който председателства срещите на върха на президенти и министър-председатели, и на върховния представител на ЕС по външната политика, най-добрия дипломат на блока.
Законодателите на ЕС имат думата по отношение на законодателството, вариращо от финансови правила до климатична или селскостопанска политика. Те също така одобряват бюджета на ЕС, който освен финансирането на политическите приоритети на блока финансира неща като инфраструктурни проекти, субсидии за земеделие или помощ, предоставена на Украйна.
Но въпреки важната им роля, политическите кампании често се фокусират върху въпроси, които предизвикват загриженост в отделните страни, а не върху по-широки европейски интереси. Избирателите рутинно използват бюлетините си, за да протестират срещу политиките на своите национални правителства.
Най-голямата политическа група – дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) – вече се отдръпна от средната позиция, провеждайки кампании по традиционни крайнодесни въпроси като повече сигурност, по-строги закони за миграцията и фокусиране върху бизнеса пред проблемите на социалните грижи.
Много може да зависи от това дали Италански братя — управляващата партия на популисткия крайнодесен премиер Джорджия Мелони — ще останат в по-твърдолинейните европейски консерватори и реформисти или ще станат част от нова твърда десница група, която може да бъде създадена след изборите. Мелони има и допълнителна възможност да работи с ЕНП.
Втората по големина група – лявоцентристите социалисти и демократи – и Зелените отказват да се присъединят към Европейски консерватори и реформисти. 
Остават въпроси относно това към коя група може да се присъедини твърдо националистическата и антимигрантска партия на унгарския премиер Виктор Орбан. Преди това беше част от ЕНП, но беше принудена да напусне през 2021 г. поради конфликти относно нейните интереси и ценности. ЕНП проведе кампания Урсула фон дер Лайен да получи втори мандат като председател на комисията, но нищо не гарантира, че тя ще бъде върната дори ако те печелят. Националните лидери ще решат кой да бъде номиниран, въпреки че парламентът трябва да одобри всеки кандидат.