„Пекин обяви война на “Ислямска държава”, след като терористите екзекутираха китайски гражданин.“ Не бързайте да потривате ръчички и да предвкусвате голямата патаклама… Защото зад тази първопланова новина стоят много причини, цели и задачи. Които, боя се, широката българска общественост даже и не подозира, когато чете това заглавие.
Защо го прави Китай? Защото има цял ред от причини:
1. Защото има интерес. Победителят в Сирия ще владее резултата от победата. Ще дели баницата, която се оказа много по-голяма, отколкото първоначално се предполагаше. Освен свръхважното си възлово геополитическо място, (което само по себе си е достатъчна ценност, и причина) към това се добавиха и находките от т.н. „левантински басейн“ в териториалните води на Сирия от газ и нефт. Следвоенното възстановяване на Сирия също е важна причина да се кандидатираш, когато победителят вече е ясен, и повечето от най-важните стратегически, и даже и тактически резултати са вече постигнати от някой друг. Обичайната азиатска пресметливост, и хитрост. Чист интерес, и нула емоции.
2. Защото, щом Русия събра смелост, и извади оръжия, които стреснаха с резултатите си всички демонократично-коалиционно-щато-натовски съюзници, които в хор единогласно преди това вряскаха „лош Путин, гадна и агресивна Русия!“, и „свалете Асад!“, стана ясно, че вече може да бъде направена втората присъединителна стъпка от БРИКС. Важното беше да не е първи. Руснаците свършиха своята работа като ледоразбивач, флотилията вече може да тръгне.
3. Защото победата над ИДИЛ означава няколко чисто стратегически неща:
- край с последната боеспособна нерегулярна САЩ армия в света. САЩ друга боеспособна армия нямат, а създаването на нова отнема време и пари. Все неща които точно в момента са им катастрофално пресъхнали. Сега е моментът.
- победата над ИДИЛ означава и смачкване на фасона и настъпване на интереса на Турция, която е важен стратегически съюзник на САЩ (достатъчна причина), и важен търговски и производствен конкурент на Китай (също достатъчна причина).
- победата над ИДИЛ означава и смачкване на фасона на Катар, Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ. Същите, които с години мътят главите на уйгурите, и поставят под напрежение китайската държавност там. Заедно с Турция, разбира се. Също достатъчна причина да направят всичко възможно да накажат, и да притиснат тези, които им мътеха водата с години. Ако не ги смачкаш сега, когато е момента, заедно с Русия, те ще засилят своето финансово-петролно влияние и Уйгурския автономен окръг Синдзян ще пламне, понеже вече пуши.
- победата на ИДИЛ сега ще означава невъзможност за разрастването му към Средна Азия и Кавказ, където Китай инвестират сериозни средства и имат титанични планове за развитие на транспортната инфраструктура до Лондон. Неунищожен ИДИЛ означава несигурност за съвременните пътища на коприната, в които Китай влага не само огромни средства, но и сериозни дългосрочни планове. Отново достатъчна причина.
- войната с ИДИЛ в момента е като блато, втори Виетнамо-Афганистан. Скоро край и изход не се предвиждат. За да бъдат резултатни руските бомбардировки, трябва задължителна съпроводителна наземна операция непосредствено след бомбардировките, за да бъде разчистен и освободен терена. Без пехота това не става.
Армията на Башар ал Асад обаче не е 350 000, както беше преди 3 години, и чисто физически няма достатъчно хора за пълномащабна офанзива на земята. Останали са максимум 150 000, плюс опълченците (около 80 000) и 25 000 кюрди на север. Това е крайно недостатъчно за непрекъсвалото кадрово и военно възстановяване на ИДИЛ, постоянната грижа за което имат същите тези „САЩ и съюзници“.
Руснаците на свой ред предварително заявиха, че с контингент за земята няма да участват и по всички личи, че ще си одържат на думата.
Което означава, че ако оставим „САЩ и съюзници“ (а други, които да декларират поне формално-лицемерно желание за това не остават) да проведат „наземната операция“, тя ще има същия резултат, като „едногодишната бомбардировка“ от същите тези „САЩ и съюзници“ досега: ИДИЛ ще бъде излекуван, възстановен, зареден, въоръжен, и ще получи постоянно наземно снабдяване. Тоест, войната ще продължи с нова сила, но в полза на ИДИЛ.
Значи, някой все пак трябва да го направи. Някой, който има наистина много сериозна причина за това. При това – сега, не по-късно. Времето е много важен фактор. А Китай има не една, а много самодостатъчни причини. Китай са си направили сметката. Бавно, спокойно, с точни разчети, с дългосрочен прицел. Те са като маркер – кой ще спечели в крайна сметка.
Къде е мястото на България ли? Очевидно е: с тези марионетки, които нито искат, нито знаят, нито могат, нито мислят. Мястото ни е заковано от тези политически мухльовци на страната на Злото. На абсолютното, Сатанинско Зло. На страната на главорези, канибали, на масови убийци (в това число и на деца), на орки без нищо човешко в тях. Ние като официална държавна позиция сме на страната на ИДИЛ от години!
Не се шегувам. Изброявам, а вие съдете сами:
Още от първия кабинет на ГЕРБ, когато Ники Мосад а.к.а. Младенов каза, че Башар ал Асад бил нещо там нелегитимен, покани в Правец Сирийската свободна армия (тия, дето не само убиват, а и ръфат сърцата на враговете си, канибалите) и преговаряха, и решаваха – къде и какво да им се даде, как да им се помогне, колко лъже-бежанци да се заселват и обучават в България. Точно тогава се провеждаха и преговорите – да се готвели в България 8000 „либийски милиции“ (точно тези главорези, които днес са ИДИЛ/ДАЕШ), колко и какво оръжие след внезапни инциденти и пожари от българските складове да им бъде предадено-продадено (както кажат от САЩ посолството). Същата позиция поддържаше и Кристиян Бандеровеца а.к.а Вигенин. Без изменения. Точно както е и американския гражданин – третополовия Дейниъл Митoff сега.
Ние (като официално ръководство на България) доставихме над 500 тона въоръжение на ИДИЛ. Точно така, както на времето доставяхме и подарявахме и на Грузия, преди Саакашвили да реши да нападне мирно спящия Цхинвали в Южна Осетия в първия олимпийски ден, когато и Хитлер не е воювал.
Наши автомобили, с българска регистрационни номера, бяха прехвърлени в Сирия, където воюваха именно на страната на това, което днес се нарича ИДИЛ/ДАЕШ. Това без съдействие от българската държава, от българското министерство на въоръжените сили (границата е към тях, нали?), не става. За това съм писал и съм давал десетки доказателства. И вие можете да ги намерите лесно.
Китай, Русия и Сирия са ясни. Те се борят за народа, за интереса, за държавите си. Плащат си цената да бъдат на страната на победителите над Абсолютното Зло. А ние? Пак ви питам, български граждани, ние какво правим?
___
АВТОР: Пламен Пасков
Още от Пламен Пасков в Евроком
