В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а другите живеели в сговор, смях и разбирателство.
Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:
– Върви при комшиите и разбери, какво правят, как го правят, че у тях винаги всичко е добре…
Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. В този момент жената миела пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й, тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. Отворил вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и щом видяла какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:
– Съжалявам, скъпи! Прости ми, аз съм виновна.
– Не, миличка, моя беше вината! Ти ми прости.
Съседът се стреснал от чутото и видяното, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:
– Какво стана, видя ли нещо?
– Да… – унило отвърнал мъжът.
– И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.
– Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас ВСИЧКИ СА ПРАВИ, а у тях ВСИЧКИ СА ВИНОВНИ…
