През ноември 2014 кметът на Сибиу – етническият германец Клаус Йоханис, беше избран за президент на Румъния. Йоханис навакса изоставане от първия тур от около 1 милион гласа. Кметът на Сибиу отиде на балотаж с 2 881 406 гласа, докато действащият тогава министър-председател Виктор Понта имаше 3 836 09. Общо гласуваха около 9 700 000 румънци.
Обратът стана възможен поради два фактора – на втория тур излязоха да гласуват още около 1 милион души, а от живеещите в чужбина румънци бюлетина пуснаха около половин милион – три пъти повече, отколкото на първия тур.
Така външните румънци си избраха вътрешен немец за президент. Година и половина по-късно изглежда няма за какво да съжаляват. Виктор Понта, който е точно копие на Сергей Станишев, вече не е министър-председател и е разследван за корупция. В затвора вече има министри за цяло правителство.
Но по-важното – темповете на икономически растеж са два пъти по-високи от българските и са от най-високите в ЕС, доходите растат и вече са 1,5 пъти по-големи, отколкото България при сходни, често и по-ниски цени и Румъния получи обещание, че ще бъде отвързана от унизителния механизъм на наблюдение, под който ще остане само България.
Външните румънци си свършиха работата. Те мислеха за своята страна, независимо, че сега са далеч от нея. Направиха избор и той беше добър.
Сметките показват, че всеки четвърти румънец зад граница е гласувал на тези президентски избори.
По неофициална информация извън България вече живеят над 1 милион българи. От този един милион на последните парламентарни избори гласуваха 145 000. Над 1/3 от тях – в Турция, предимно за ДПС.
Излиза, че от външните българи са гласували едва около 10 процента.
С последните промени на Избирателния закон депутатите, предимно от ГЕРБ и Патриотичния фронт, направиха така, че този процент на следващите избори да бъде още по-нисък. Мотивите бяха да се орежат гласовете за ДПС. Фактически обаче турците ще си получат гласовете от Турция, ако трябва и с автобуси да докарват избирателите в България, но голяма част от останалите българи ще бъдат тотално изключени от политиката.
Задачата на депутатите беше да намерят механизъм, който да блокира възможностите на турските партии да получават гласове от Турция и същевременно да не отблъсква българите, които не гласуват на феодален принцип.
Но я свършиха като кучето на нивата.
И вълкът гладен, и агнето изядено.
Мисля, че това беше абсолютно съзнателен акт на върхушката. На българските политици не са им нужни гласовете на българите от чужбина. Те само могат да им разбъркат пасианса. Понеже тези гласове са извън контрол.
Затова и правят каквото правят.
Не ни пипайте кочината. Тя си е само наша.
