Десетина-дванайсет часа преди референдума във Великобритания по телевизията дават мача Унгария – Португалия, няколко минути преди края – 3-3. Сигурен съм, че в този ден унгарците много малко се вълнуват как ще свърши британският референдум. Сега те се радват на завръщането си в Европа и света, след като вече над 30 години не са играли нито на Световно, нито на Европейско.
Преди 60 години унгарците точно както сега британците поискаха да излязат от Съюза. От Съветския съюз, от Варшавския договор, от социалистическия лагер. Руснаците първоначално казаха ОК.
После пратиха танковете. През есента на 1956 Унгария беше окупирана, елитът беше арестуван и пратен в Съветския съюз за вразумяване. Хиляди бяха убити на унгарска земя и на руска земя. Екзекутирани бяха министър-председателят Имре Наги, министърът на отбраната Пал Малетер, множество други унгарски държавници и политици. Загинаха и над 700 съветски войници, което при явното военно превъзходство на Съветите иде да каже много.
Над 200 000 унгарци бяха принудени да емигрират. Това в средата на Европа, в средата на ХХ век.
60 години по-късно една голяма част от британците искат да напуснат Европейския съюз. Потвърждавам прогнозата си отпреди два-три дни. Няма да напуснат.
Но дори и да напуснат, няма да дойдат танковете. Дейвид Камерън няма да бъде откаран в Брюксел и разстрелян.
Великобритания може да напусне ЕС, но винаги ще остане част от Европа.
След 1956 Унгария беше смачкана, унизена, окървавена. И остана още почти 40 години извън света.
Там е разликата.
