ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
Като студент имах педагогически стаж във Френската гимназия. Другарката Бабурска имаше резерви към либералните ми методи на преподаване, но успях да спечеля учениците и накрая тя нямаше избор. Трябваше да ми пише шестица.
А спечелих децата, понеже им разказвах за идеята за обединена Европа. Беше към края на комунизма, съвсем накрая. Говорех им за човешки права, за свободата въобще и конкретно и как французи и германци са превъзмогнали вековната си вражда, за да живеят в мир, свобода и благоденствие.
Във Френската гимназия това имаше ефект. Веднъж им цитирах генерал Де Гол. Ние толкова обичаме Германия, че се радваме, че има две Германии. Имаше две Германии – Западна и Германската демократична република, съветски протекторат.
Германци и французи заровиха омразата си и създадоха Европейската общност. Първоначално бяха само шест държави. Днес са 28, вярно, една от тях – с единия крак навън.
Знам, че Европейският съюз има множество критици – както в България, така и в другите държави. Но фактите са факти. Имаме 70-годишен мир – и най-голямото и многолюдно пространство в света на свобода, богатство, добър живот.
В основата на всичко това е способността на Германия и Франция да си подадат ръка.
Сега този съюз на Европа е атакуван – отвън и отвътре. Мнозина предричат края.
Атаката изглежда като религиозно и отчасти национално мотивирана (например откъм Русия), но всъщност е социална революция. По периферията на Европейския съюз има огромна маса хора – араби, руснаци, негри – чиято мечта е да живеят като европейци. Вътре в самия Съюз има също вече огромно количество човеци, които искат изравнен статус с европейците. Но не го получават.
Това ражда омраза. И тероризъм. В този смисъл премиерът Борисов не е прав. Не намесата в Сирия, Ирак, Афганистан произвежда тероризъм. Произвежда го нежланието – съвсем естствено – на Европа да споделя благата и властта с хора, които по същество са чужди на европейската цивилизация. Произвежда го социалното неравенство.
Милионите маргинални за Европа – вътре и вън – искат своята част от благоденствието. А Европа не е готова да го сподели.
Типологично имаме същия проблем, какъвто и в България. Върхушката е забогатяла, живее в охолство – и отказва да раздели богатството и властта. Разликата е, че в Европа богатството е изкарано с много труд. В България е откраднато.
Но все едно, резултатът е, че милиони напират. Искат парче от баницата.
И когато не го получават веднага, тръгват с радикални методи.
Затова има терор. В България е насочен навътре, в човека, към себе си, суициден, самоубийствен. В Европа е насочен навън, към другите.
Решенията не са прости. И в двата случая е необходимо търпение, превъзпитание в споделени ценности.
И работата ще е много по-мъчна, отколкото беше помирението между германци и французи.
Но няма друг разумен път. Другият път е война, кървава и безпощадна.