Драго Иванов, с когото поработих известно време в „Дневник“, написа сутринта „Абе хора, какво спечели Гана например, че нейният Кофи Анан седя десет години в Ню Йорк?!“. Нищо не спечели. Изключително богатата на злато, дървесина, какао, а напоследък и нефт страна, има БВП на глава от населението от 1 500 долара годишно и си остава сред най-бедните страни в света.
Та какво, ако Ирина Бокова например стане генерален секретар? Или – все тая – Кристалина Георгиева?
Какво направи за България Ирина Бокова през двата си мандата начело на ЮНЕСКО? Купила си, разправят апартаменти в Манхатън и Париж. А за България каква беше печалбата?
Каква беше печалбата на България, даже не на България, на БСП, че Сергей Станишев кара втори мандат като председател на Партията на европейските социалисти? Родната му партия е изпаднала в девета глуха. Под неговото мъдро паневропейско ръководство.
Каква полза, че Кристалина Георгиева беше еврокомисар по бедствията в предишния мандат, когато в една и съща година на наводнения Сърбия получи два и три пъти повече пари помощ за преодоляване на щетите от наводнения, отколкото България? И беше година, когато Бог даде наводнения и в България. А Сърбия взе повече, без дори да е член на ЕС и без да има „наш човек“ в Брюксел.
И друг път съм го писал. Българската върхушка – по правило генетично червена номенклактура – прекрасно се вписва в глобалния ред. Но от това не произлиза нищо позитивно за България.
Та на мен лично, а и на повечето българи ни е все тая дали ще е Кристалина, Ирина или пък Сергей.
Нямаше да ми е безразлично, ако виждах, че от това има някаква полза за хората, за нормалните българи, които работят на по две и по три места, та да си хранят децата.
Но не го виждам. И затова ми е все тая.
