Отиде си едно Европейско първенство, което отново демонстрира развитието на футбола и неговите производни в редица европейски страни…
Понравиха се отбори като Турция, Швейцария, Австрия и разбира се, шампионът Испания..
Направи ми впечатление бързината и динамиката у повечето отбори, особено споменатите…
Футболът става все по-бърз, все по-атрактивен и все по-отдалечаващ се от бг версията му, колкото и да ми е тъжно…
Загледах се в мача на Ботев Пд с Марибор, между срещите от Европейското и темпото с което играеха двата клубни отбора, сериозно разклати любовта ми към играта.
Добре че, бях с приятна компания, за да не заспя…
Освен бързината, мълниеносните атаки и съответно контраатаки, видяхме и една уникална Испания, която спокойно може да се копира от производителите на електронни игри и да носи успех на децата, избрали испанските магьосници..
Пасовете, ударите, усетът към топката достигнаха световни висини и удоволствие за окото на фена.
Даже ми хрумна идеята Европейският шампион и Носителят на Копа Америка да се изправят един срещу друг в мач за Световната купа….
А Световното първенство, две години по-късно, да определя световния шампион…
Все пак големите разочарования на Евро 2024 са близките до нас отбори на Сърбия, играла най-бавният футбол и застаряващата генерация на Хърватия, уморена и слизаща от футболния небосклон… Явно имаме слабости всички балканци…
Слабости имаше и Роналдо, който въпреки критиките, достойно слезе от футболната национална сцена… Извървял дългия път с Пепе от началото на века, направи така че Португалия да се превърне в едно от най-големите имена на световната футболна карта и аплодисментите по време на лебедовата му песен са и за него…
Позитивното е, че се даде шанс на млади играчи, на момчета на 17, 18, 20 години, които са не само бъдещето, но и настоящето във футбола… Затова голямо „Браво“ през годините на Димитър Пенев, който отдавна прозря, че пътят е в юношите, които във времето, вкара в мъжкия футбол и донесе множество успехи в отборите, които е ръководил…
За финал не трябват думи, а дела, за да може скоро да гледаме България на голям футболен форум, но как да стане, като трябва повече смелост и доверие, защото у нас на 17 години считаме футболиста за дете, а в Испания го правят звездата на Европейското…
Да се замислим и да дерзаем, защото през годините сме били „Име“, а сега трябва да сме отворени и да се стремим към „Новото начало…“
Футболът свърши днес, за да живее отново от утре…
Насладете му се….
Станимир Бакалов
