Малко след началото на новата учебна година, в помощ на ученика, на книжния пазар се появи и ново издание на първия български роман. След „Под игото“ на шльокавица, вече има и „Под игото“ с над 4200 пояснителни бележки в текста. Означава ли това, че езикът, използван от Патриарха на българската литература, е толкова неразбираем за младите хора днес, че следва той да им бъде превеждан?
Михаил и Александра са ученици от 10 „А“ клас на столичното 51 СУ „Елисавета Багряна“. Предстои им тази година да изучават текста на Вазовия роман, но още от сега приветстват идеята за този „превод“.
На такова мнение и техният преподавател по литература- Нели Рашева. Тя смята, че обяснителни варианти като този, както и адаптирани текстове биха спомогнали за това децата да заобичат произведенията, които изучават.
От тази идея са били водени и издателите на пояснителния вариант на „Под игото“, които в писмен отговор до телевизия „Евроком“ разказаха повече за проекта мотивите си:
„В определянето на непознатите думи взеха участие младежи от цялата страна, които получиха по 10-20 страници от текста и оцветиха в зелено неразбираемите места. След като поставихме скоби до всяка непозната дума, понятие или израз, броячът на скобите (във функция find) посочи цифра, по-голяма от 4200. Тогава се усетихме в ролята на Сизиф. Но решихме да изтъркаляме този камък докрай. И успяхме.“-
Асен Александров-директор на 51-во СУ „Елисавета Багряна“ е още по-категоричен в преценката си за часовете по български език и литература. Той счита, че те са под игото на бюрократичните изисквания и се надява да дойде време, когото учениците да могат да изучават поне по една книга на любим съвременен автор.
Докато обаче надеждата на този директор извърви своя път от еретична мисъл до реална възможност, която експертите от Министерството на образованието и науката да приложат, на децата не им остава нищо друго, освен да разделят книгите на такива, които им харесват и другите, които са длъжни да четат.
