Президентът Румен Радев изнесе в лекция в университета в Оксфорд пред най-голямата общност за дебати „Оксфорд юниън“, създадена през 1823 г. Темата на лекцията бе: „Предизвикателства за сигурността пред Европа“. Българският държавен глава призова студентите да не се ограничават до следването на готови инструкции, а да съхранят критичното си мислене и да останат непримирими към несправедливостта и подмяната на истината
В престижния дискусионен форум държавният глава подчерта, че ЕС с не желание да заделя бюджет за изграждане на адекватни отбранителни способности и инвестиции в сигурността и е нерешителен при проектирането на стабилност и оказване на помощ за развитие, когато се налагат действия извън неговата територия.
Като актуален пример президентът посочи миграционната криза в Европа и призова за по-задълбочен анализ на негативните ефекти, произтичащи от политиката на „отворените врати“ за мигрантите в Европа. Според Румен Радев съсредоточаването върху собствените проблеми с мигрантите, води до липсата на достатъчно внимание върху успоредно протичащата извънредна ситуация и истинската криза.
Като проблем на ЕС в отношенията с другите глобални фактори президентът открои бавния процес на вземане на важни за европейските граждани решения, докато други лидери олицетворяват модел за вземането на еднолични решения. Държавният глава беше категоричен, че Европа трябва да намери ефикасен начин за справяне с тази ситуация, без да компрометира своите демократични устои.
Президентът определи като едно от най-съществените предизвикателства за бъдещето на европейската сигурност, въпроса за единството на ЕС и НАТО.
Като вътрешни предизвикателства пред Европа държавният глава открои икономическите и социални различия между Източна и Западна, Северна и Южна Европа, увеличаващите се неравенства, подкопаването на върховенството на закона и корупцията по високите етажи на властта, неспособността на институциите на ЕС да отговорят на очакванията на гражданите и да осъществят навременни реформи.
В отговор на въпрос как България може да балансира между покачващото се напрежение между САЩ и Великобритания, от една страна, и Русия, от друга, президентът посочи, че страната ни не може да направлява политиката на тези страни, но може да определя собствената си политика. Румен Радев разказа за каузата на големия британски държавник Уилям Гладстон за защита на българския народ и неговите опити за освобождение и политическа независимост след Априлското въстание, воден от морални ценности, дори когато тогавашният министър-председател на Великобритания Дизраели е подкрепял Османската империя, воден от британската стратегия и интереси да противодейства на руските опити за влияние в региона.
„В България се сблъскват много интереси, но тя е страна член на НАТО и ЕС. България обаче трябва да отстоява и своя национален интерес – не само в сферата на сигурността, но и в икономиката, енергетиката“, заяви президентът Радев и допълни, че водената от страната ни политика следва да е балансирана и базирана на ценности.
В отговор на въпрос на студент за възможността Република Турция да се присъедини в перспектива към ЕС, Румен Радев подчерта, че би могъл да цитира европейски лидери, според които Турция се отдалечава от европейските ценности, но Турция е важен съсед и партньор на България. Президентът призова за съхраняване на конструктивния и открит диалог на ЕС с Турция, който ясно откроява критериите за членство и приема, че то се постига от тези държави, които могат да ги могат изпълнят.