Луксозно издание с над 650 снимки, повечето от които се публикуват за първи път, разкрива историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Книгата „Царска България (1879–1946) е с автори проф. Петър Стоянович и доц. Ивайло Шалафов, и ще бъде представена публично в четвъртък вечер. Богатият илюстративен материал е предоставен от фонд „Цар Борис и царица Иоанна“, Царски дворец „Врана“, ДА „Архиви“, stara-sofia.com. Включва наистина богата колекция от литографии, картини, дневници, писма, снимки, гербове, ордени и др.
За последните 145 години това е първата и единствена книга, своеобразна енциклопедия на Третото българско царство, а родната историческа наука е обогатена с ново изследване, заемащо ключово място в съвременната историография. Авторите дават интересна обобщена информация по темата още в увода на изданието:
„Царската тема у нас все по-отчетливо надживява тенденцията да бъде разглеждана като нещо табуизирано, елитарно и екстравагантно. Въпреки липсата на социални предпоставки в периода до 1944 г. тя запазва особения си характер както обществено, така и медийно. След Втората световна война „царското“ е поставено под почти пълно запрещение, а научни изследвания и архивна работа в това направление остават привилегия предимно на лоялни на властта историци и литератори.
След промените от 1989 г. именно тази табуизация на темата я превръща в първостепенна и интересна. Особено в издателския бранш обаче покрай появата на поредица ценни и интересни книги на пазара се роят стотици второстепенни, дилетантски обработени и полиграфически некачествени издания. Заблуден от масовостта и декларативността на повечето текстове, през последните над двайсет години читателят остава с впечатлението, че царската тема е от компетенцията на всеки доброжелател или отрицател, без тя да изисква типичната за всяка друга област на познанието задълбочена експертиза.
Отминалото десетилетие показва сериозна промяна на горната практика и успява да нареди „царския въпрос“ сред важните теми на съвременната ни историография.“
Експертното вникване в темата на българския владетелски двор е приносът, към който се стремим с тази монография, пишат Петър Стоянович и Ивайло Шалафов. Добавят в заключението, че „предвид уникалността на изследването и огромния обем от информация тази монография си поставя за цел да представи направленията в работата на българския владетелски двор само в основни линии – с надеждата, че с това ще открие официално дебата и инициативата за издирване и обобщаване на още повече и по-детайлна информация по темата“.