„Ако направим неизпълнимите реформи, заложени в ПВУ, ще се стигне до дълбоко бъркане в джоба на българските граждани, което ние няма да позволим.“
Това заяви министърът на енергетиката Жечо Станков в интервю за БНР, подчертавайки, че правителството ще настоява за предоговаряне на плана, за да защити националния интерес, но и да запази добрите отношения с Европейската комисия (ЕК).
Проблемите с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)
„Работата на парче през последните 4 години и поемането на трудно изпълними ангажименти доведоха до блокиране на средствата по ПВУ. В момента трябва в максимално кратки срокове да се предоговорят ключови реформи. За първи път България официално ще подаде искане за изменение на ПВУ.“
Министърът критикува предишните правителства, които са поемали необмислени ангажименти, без да отчетат реалната ситуация в енергийния сектор.
Либерализация на пазара на електроенергия – без риск за битовите потребители
Една от основните реформи, заложени в ПВУ, е пълната либерализация на пазара на електроенергия. По този въпрос Станков заяви категорично:
„Дали ще има либерализация, или не – сметките за ток на домакинствата няма да се повишат.“
Той обясни, че Министерството на енергетиката е намерило вариант за компенсиране на битовите потребители чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Проблемът с Българския енергиен холдинг (БЕХ)
Според министъра, ЕК настоява за изваждането на две от най-печелившите дружества от структурата на БЕХ, за да се предотврати крос субсидиране между отделните предприятия в холдинга.
„Ако това се случи, ще доведе до предсрочно изискване на над 1,2 млрд. евро от облигационните заеми на БЕХ, което би било огромен финансов удар за енергетиката ни.“
Станков подчерта, че българската позиция е да гарантира финансова прозрачност и стабилност в сектора, без да се налага преструктуриране на БЕХ.
„Изкарването на тези дружества от холдинга не е решение. Намерихме вариант, който обсъждаме с ЕК – приходите от тях, включително дивидентите, да бъдат насочвани директно към държавния бюджет, вместо да остават в БЕХ и да се използват за финансиране на по-слабите дружества.“
Риск за въглищните централи и мините
България не е изпълнила ангажимента си за 40% намаление на въглеродните емисии от въглищните централи, което застрашава работата на ТЕЦ-овете и мините.
„През 2024 г. спадът на емисиите е едва 35%, а тази зима беше по-студена, което доведе до трикратно увеличение на използваните въглища. Това може да доведе дори до повишаване на въглеродните емисии.“
Станков подчерта, че ангажиментът за намаляване на емисиите е поет на ниво всяка централа поотделно, което поставя огромен риск върху енергийния сектор.
„Битката ми е този ангажимент да бъде предоговорен на национално ниво, а не на ниво отделни централи.“
Проблеми с договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“
Последните 7-8 месеца „Булгаргаз“ изпитва финансови затруднения при покриването на задълженията си към турската енергийна компания „Боташ“.
„Договорът е неизгоден за България и търсим варианти за предоговарянето му. В момента се опитваме да натоварим тръбопровода, за да не плащаме за капацитет, който не използваме.“
Стабилност на управляващата коалиция
Станков коментира и състоянието на управляващата коалиция, като заяви, че тя остава стабилна, въпреки текущите предизвикателства.