Европейският съюз не разполага с конкретна стратегия как да реагира на внезапното намаляване на ангажимента на САЩ към колективната сигурност на Европа. Това мнение изрази в интервю за БНР бившият заместник-министър на външните работи и на икономиката Милен Керемедчиев.
„От 500 милиарда сумата за отбрана внезапно скочи на 800 милиарда,“ посочи Керемедчиев, като подчерта, че докато в Европа се обсъждат разходите, няма яснота по отношение на общата стратегия за отбрана. Според него проблемът се задълбочава от разликите между страните в ЕС, които са членки на НАТО, и тези, които не са.
България пред сериозно предизвикателство за увеличаване на разходите за отбрана
„В българския контекст повишаването на разходите за отбрана е особено проблематично„, смята Керемедчиев.
В момента тези разходи възлизат на около 2% от БВП, но според новите изисквания трябва да се увеличат до 3,3%.
„Няма откъде да дойдат тези пари!“, категоричен е той. По думите му, в момента голяма част от бюджета за отбрана отива в административни разходи. Освен това България изпитва огромни трудности с приемането на самолетите F-16, а търгът за сухопътна бронирана техника остава само като проект в „пожелателно бъдеще време“.
Според него България значително изостава в процеса на превъоръжаване и замяна на съветската военна техника с по-модерна. „Това е процес, който ще отнеме десетилетия,“ предупреждава Керемедчиев.
Европейският бюджет под натиск заради военни разходи и търговска война със САЩ
Към нарастващите военни разходи на ЕС трябва да се добавят разходите за подпомагане на Украйна, както и високите цени на енергоизточниците, отбелязва Керемедчиев. Освен това през април започва търговската война със САЩ, което още повече ще натовари разходната част на европейския бюджет.
Той прогнозира, че макар Европейската комисия да се стреми официално да поддържа дефицит от 3%, в действителност той ще бъде много по-висок.
Германия, Франция и Великобритания в преговори с Тръмп
Керемедчиев очаква, че Германия, Франция и Великобритания ще засилят съпротивата си срещу политиката на Доналд Тръмп. „Тръмп отказва да говори с представители на ЕС и с европейските институции,“ коментира той.
Според него ситуацията в Германия е особено сложна, а натискът върху украинския президент Володимир Зеленски е бил изключително силен. Керемедчиев твърди, че британският премиер Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон активно са му помогнали да преодолее конфликта с Тръмп.
„Те са съдействали за написването на писмото, което Тръмп хареса,“ допълва той.
Примирие или мир – разликата е десетилетие
В заключение Милен Керемедчиев подчертава, че мир в Украйна не може да се очаква скоро.
„Между примирие и мир има поне десетилетие разлика. В момента по-скоро говорим за замразяване на конфликта, което е постижима цел,“ смята той.