ОЧАКВАТ ЛИ НИ СИЛНИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ?

Бедствието в Непал е ужасяващо. Чухме, че следват по-слаби, затихващи трусове. Но тук природата ни опроверга. Това заяви проф. Бойко Рангелов, преподавател в Минно-геоложкия университет, в предаването „здравей, България“ по Нова тв.
Трусът в Непал е следствие от колизия на индийската плоча, която се сблъсква с азиатската. Този процес е започнал преди около 20 милиона години и продължава и до ден днешен все така активно, обясни той. Затова се случи нещо необичайно, последва отново силен трус.
Няма как това да повлияе на региони близки до нашата страна или в нея. Но ако трябва да се обоснова, ще кажа, че дори подобни силни трусове, няма как да активизират разместване на земните пластове на толкова далечно разстояние, уточни той. Помним Суматра 2009 г. – едно ужасяващо земетресение. Помним Япония 2011 г.. Тогава нищо не се случи в нашата страна, така че няма място за притеснение.
Винаги, когато говоря в ефир се въздържам от лични коментари и използвам доказани факти. Тези два труса в Непал и у нас на територията на Кресна преди години са еднакви само по сила и по месец, случили са се през април. В Непал труса е следствие на колизия на гигантски плочи, блокове. У нас, слава Богу, нямаме такива големи разстояния между земните плочи, заяви още той.
Системите за ранно предупреждение са последния писък в сеизмологията. Само Япония разполага с единствената действаща в момента. Тези системи се активизират в момента на труса. Те нямат нищо общо с прогнозирането на земетресението. Всеки трус генерира два основни вида разрушителни вълни. Първични – надлъжни, които са много по-бързи и генерират по-ниска амплитуда на труса. И вторични, които идват след тях, които се движат със скорост около 2 пъти по-бавно от първичните и водят до разрушения. Е, този интервал между първичните и вторичните трусове се използва за изключване на бързите влакове в Япония, на централи и т.н. Япония е една високо технологична страна. От там ние получаваме информация за земетресението чрез СМС, съобщения, телефони и т.н.
Идеята, че има честота на трусовете, не е съвсем коректна. У нас за периода от 1900 до 1930 г. стават четири земетресения с магнитуд над 7. Това са много тежки земетресения за 30 години. След това до ден днешен такъв трус не е имало. Тоест такава акумулация на напрежение, която да е циклична, не съществува, уточни сеизмологът.
Въпросът къде ще сме в най-голяма безопасност по време на трус няма решение. Намираме се в период на сложно строителство – има нови сгради, има стари и рушащи се постройки. Затова в момента няма универсална рецепта за това къде ще сме в най-голяма безопасност при едно евентуално земетресение. Но ако се намирам в стара сграда, трябва да застана под касата на вратата. Ако обаче съм в нова – близо до средата на сградата, далече от външните стени. При панелите обаче трябва да стоя при асансьорната клетка.
Въпросът е сложен, затова трябва да има добра подготовка на населението. Или в училище, или по масмедиите, смята той. Хората няма как да решат какво да правят за 1-2 минути. Това е животоспасяваща дейност. В Япония, например, за да се пусне в експлоатация тази система за ранно предупреждение, населението беше обучавано в период от 5 години.