На Светла сряда, наричана още Празна сряда от Светлата седмица след Великден, в българската народна традиция се изпълняват обичаи, свързани с плодородието, дъжда и предпазването от градушки, болести и зли сили.
- Реклама -
По стар обичай в някои краища на България стопанките отново боядисвали яйца, които раздавали за душите на починалите. Вярвало се, че така предпазват душите на мъртвите от прераждане.
Сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка – кукла, изработена от чехли на три млади булки, обредно накичена с невестински накити. Тя се носи от мома с живи родители, участвала в лазаруване, и се включва в песенен диалог с останалите девойки. После куклата се „окъпва“ в река – ритуал за дъжд, здраве и плодовитост.
В Дупнишко на този ден се играе Ладино хоро – кръгло хоро, в което момите се провират под вдигнати кърпи, а останалите пеят песен с предсказание за бъдещия им жених – овчар, коняр, говедар.
И двата обичая носят послания за чистота, ново начало и благословия за живот и земя.
На Светла сряда, наричана още Празна сряда от Светлата седмица след Великден, в българската народна традиция се изпълняват обичаи, свързани с плодородието, дъжда и предпазването от градушки, болести и зли сили.
- Реклама -
По стар обичай в някои краища на България стопанките отново боядисвали яйца, които раздавали за душите на починалите. Вярвало се, че така предпазват душите на мъртвите от прераждане.
Сред рупците в Странджа се изпълнява обичаят Мара Лишанка – кукла, изработена от чехли на три млади булки, обредно накичена с невестински накити. Тя се носи от мома с живи родители, участвала в лазаруване, и се включва в песенен диалог с останалите девойки. После куклата се „окъпва“ в река – ритуал за дъжд, здраве и плодовитост.
В Дупнишко на този ден се играе Ладино хоро – кръгло хоро, в което момите се провират под вдигнати кърпи, а останалите пеят песен с предсказание за бъдещия им жених – овчар, коняр, говедар.
И двата обичая носят послания за чистота, ново начало и благословия за живот и земя.
