„Още на 16 юни 2023 г., по-малко от 24 часа след освобождаването на господин Гешев, пленумът на ВСС трябваше да избере изпълняващ функциите главен прокурор. Вместо това изборът беше оставен на прокурорската колегия. Конституционно това е проблем, защото главният прокурор се избира от пленума“,
заяви в ефира на Нова тв адв. Велислав Величков от „Правосъдие за всеки“.
Според него се стига до абсурдна ситуация, при която при липса на нов избор един човек може да остане безсрочно на поста, избран от свои подчинени. По думите му това представлява изкривяване на логиката на Конституцията.
Преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров изрази различна позиция. Той припомни, че след конституционните изменения от 2015 г. кадровата власт във ВСС е разпределена между двете колегии. По думите му пленумът има ограничени функции и предлага назначаването на титулярите, докато кадровите решения се вземат от съдийската и прокурорската колегия. Така съдийската колегия избира изпълняващ длъжността председател на ВАС, а прокурорската – и.ф. главен прокурор.
Величков обаче определи практиката като неравнопоставено прилагане на закона. Според него съдийската колегия прилага закона, докато прокурорската го тълкува без да има право на това. Той сравни ситуацията с „двуликия Янус“ – две ръце на едно тяло, които действат различно.
Адвокатът заяви още, че ВСС според него действа извън мандат и в противоречие с решения на Съда на ЕС. По думите му, ако бъде спазено решението на СЕС, ВСС трябва да спре незабавно да упражнява кадрови функции и дисциплинарни производства, тъй като формално съществува, но реално е в нарушение.
Проф. Киров възрази, че само Конституционният съд може да дава автентично тълкуване на Конституцията. Законите, според него, се тълкуват от институциите, които ги прилагат, а при противоречива практика върховните съдилища дават тълкуване. Народното събрание също може да даде автентично тълкуване, но ВСС не е орган, който произвежда задължително такова.
Двамата влязоха в спор и по въпроса защо не е поискано автентично тълкуване от парламента.
Разговорът засегна и напрежението в самата прокуратура, след като 15 прокурори публично защитиха свой колега, отстранен от настоящото ръководство. Величков видя в това признак за вътрешни размествания и подчерта, че никой не трябва да „козирува“, а законът трябва да се спазва. Той отбеляза, че подобни публични позиции от прокурори са рядкост.
Проф. Киров призова да не се героизира отделен прокурор и да не се демонизира институцията, като подчерта, че евентуалните нарушения подлежат на проверка, а позицията на група магистрати не означава институционален бунт.
В края на разговора двамата се обединиха около тезата, че политическото влияние в прокуратурата е хроничен проблем. Величков посочи, че политиката започва още с началото на мандата на главните прокурори и призова институцията да излезе от политическия терен. Като пример той даде разследвания като случая „Петрохан“, където според него определени версии са били изключени твърде рано.
Проф. Киров заключи, че в правовата държава институциите трябва да действат стриктно в рамките на закона и конституционните си правомощия, без политически интерпретации.