Ще произвеждаме жълти павета, за да попълним липсите и да подменим повредените. Целта е да се съхрани културно-историческото наследство на София и жълтите павета като част от историята на знаковия за центъра на града булевард.
Според легендата жълтите павета са подарък за сватбата на цар Фердинанд, а според фактите наистина са внос от Австро-Унгария, но по инициатива на тогавашния кмет на София Мартин Тодоров. В столицата паветата са покривали близо 60 000 квадратни метра, като в момента имаме едва 30 хиляди и то с малки липси. Периодът, през който централните софийски улици се покриват с жълти павета от 1907 до 1908 г., съвпада с появата на емблематични за София сгради – Народния театър (1906 г.), Военния клуб (1907 г.), Халите (1911 г.), Централната баня (1913 г.), храмът „Александър Невски“ (1904-1912 г.) В момента павета има в пространството от катедралата„Александър Невски“ през района на Парламента, БАН и бившия царски дворец чак до Народния театър. Екипи от четири научни институции и Българско кристалографско дружество са извършили задълбочени изследвания на жълтите павета на София. Използвани са най-модерните научни методи, за да се стигне до експертизи и начин да произвеждаме паветата с български суровини.
Проучени са състава, структурата и физико-механичните свойства на паветата и са определени подходящите български суровини за тяхното производство. Направени са лабораторни образци от български суровини. Трудността е в това да се направят не какви да е павета, а жълти. В допълнение целта е да се постигне и същата издръжливост – много над тази на обикновения асфалт.
