Трудно ли е в днешно време да бъдеш част от екипа на Бърза помощ в България ? Задавайки си този въпрос, решихме да проверим, какво ще ни разкажат лекарите от Бързата помощ в София.
Това се случва във време, в което нападенията над медици станаха плашещо нормални и във време, в което цялата лекарска гилдия застана зад един лекар, превърнал се в министър, който единствен се усмели да защити правата им.
София е обслужвана едва от 16 линейки. Освен столицата, те обслужват и над 40 села в областта. Нормативът за колите, които трябва да са активни, варира от 40 до 45 коли. Още по-кошмарно става положението, когато се развали линейка. Защото тогава, колите отново намаляват. За сравнение – над 1,2 млн. лв. бяха дадени през миналата година за нови коли на депутатите.
За професията лекар към Спешната помощ, за рисковете, обидите и мерките, които трябва да бъдат взети, ни разказа един лекар, който от 25 години спасява човешки животи. Екипът ни прекара няколко часа с д-р Славян Николов като имахме възможността да отидем и до един от адресите, където бяха повикани по спешност лекарите.
След като стигнахме до адреса в столичния квартал „Младост“ 3 стана ясно, че пациентите не са го подали правилно, което допълнително удължи времето, за което лекарят стигна до пациента. Според д-р Николов това е често срещано явление. Нормативът, за който една линейка трябва да стигне до адрес, е 20 минути. При положение обаче, че лекарите обслужват и села извън София, покриването на подобен норматив е невъзможно.
Хората, подали сигнала към Спешния център, отказаха да бъдат снимани и екипът ни уважи това тяхно право. Интересно е обаче, как един случай бива определян като спешен. Според д-р Николов и затова трябва да има някакви точно установени нормативи. Най-голямата грешка в системата е, че няма ясно установена схема на работа, по която да се работи.
