„Тъжен коментар на прага на война“ – малката проповед от еп. 150 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Не знам дали още имаме сили да чакаме от новия парламент обещаната промяна за бъдеще без мафия и без корупция. Да я чакаме от парламент, чиято законодателна потентност засега не отговаря на заявките за младост, за модерност и за компетентност. От парламент, в който заплатите на съквартирантите, които пратихме да ни представляват в къщата на народното единство, удариха 8000 лв. – сума, несравними с никакви социални помощи, компенсации, бюджетни подаяния. Въпреки това депутатско охолство, съществуването на повечето българи далеч не е станало по-охолно, ами напротив. Най-вече предвид инфлацията и пукащите се по шевовете цени на всичко. Но също и заради усещането за безперспективност, което лъха от този парламент с неговото законодателно мотаене. Особено с отлагането на ключови реформи в замяна на шумни пререкания, междукоалиционни търкания и псевдоопозиционни саботажи на политическия смисъл. Депутариатът не успя да се обедини дори за обща декларация пред заплахата от война в Украйна. А тя неизбежно ще постави България в положението на прифронтова държава. Няма да се мине без сложни изпитания, въпреки че Консултативният съвет при Президента онзи ден избра снишаването пред трезвата преценка на опасностите от кризата в Украйна – отбранителни, вътрешнополитически, съюзнически, икономически, енергийни. Да не говорим за тлеещия разкол сред българите по линия на путинофилските заблуди, бясно раздухвани от фабриките за тролове и от неколцината кремълски агенти под прикритие в медиите. Всички ги знаем кои са, но не ги лови регулация… На този буреносен фон партиите в Народното събрание се държаха като кофти актьори в нелеп спектакъл. От него се пръкнаха цели пет декларации, сравними с измъчени арии в изпълнение на прегракнали и скарани солисти. В своята декларация „Продължаваме промяната“, Демократична България и ИТН „остро осъдиха решението на Путин да признае самообявилите се области в Украйна“. В този миг коалиционната спойка на мнозинството се разпадна като мукавен декор. Защото БСП избра да изпее своята партия в кулоарите на парламента с крехкия тенор на Кристиян Вигенин. Заместникът на все по-деспотичната червена шефка Корнелия Нинова „допусна“, че признаването на Донецка и Луганска „народни републики“ от страна на Руската федерация „може да се разглежда като нарушение на международното право“. Но щом може, значи може и да не може, нали така? Което е откровено политическо малодушие в сегашната напрегната геополитическа ситуация. Явно стана, че от БСП залагат на някаква бутафорна дипломация, която зле прикрива руските им обвързаности в сянка. Има ли коалиционно лепило за такъв разлом? Съмнявам се. От ГЕРБ пък избраха соловото надвикване с опонентите си от трите управляващи партии. Вместо тяхното „остро осъждаме“ те се спряха на израза „категорично осъждаме“. Това щеше да е проява на разумно единомислие между враждуващи лагери пред лицето на общата заплаха, ако не беше възгласът на Даниел Митов към депутатите: „Срам!“ Сякаш, че той няма от какво да се срамува през годините на своите ярки политически метаморфози. И това беше уж по повод на отказа от съвместна деклараци за кризата в Украйна. Но всъщност като проява на абсурдното високомерие на ГЕРБ, че са единствените и незаменими говорители на святата евроатлантеска правда в Парламента, без капка срам пред пороя от доказателства за лудата корупция в годините на управлението им под крилото на Борисов и под чадъра на „прикриватурата“. Трагикомедията с декларациите кулминира с кулоарното изграчване на партия „Възраждане“ срещу застрашената от руска окупация Украйна. Безочие, което обяснява прякора „Копейкин“, лепнат на лидера й Костадин Костадинов от мълвата. Но той вече няма как да съди никого за това, че го използва като нарицателно за фалшив патриотизъм в услуга на фиксациите на Путин и по-специално спрямо България като Задунайска губерния. За декларацията на ДПС в стил „дума дупка не прави“ няма да отваряме и дума. Защото единственият смисъл от този жалък парламентарен епизод е да се убедим, че надписът „Съединението прави силата“ отдавна е лишен от смисъл. И е време или да го изчегъртаме от фасадата на Народното събрание, или да изчегъртаме сбърканите, компрометирани вече правила за избор на депутати.