„Тайна служба за лична употреба“ – малката проповед от еп. 244 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Когато дълго време се взираш в бездната, бездната започва да се взира в теб. И заплашва да те погълне. Първата част от тази много прочута сентенция е на Фридрих Ницше. Втората, продължението е мое и е продиктувано от всекидневните продължаващи гледки, които се разиграват по върховете на българската политическа власт. И една от най-пресните, най-свежите, е тази, с която сега ще ви запозная. „Аз бях този, който най-много настоявах да има реформа в службите, предлагах конкретни механизми как това да се случи. И какво получих насреща? Разработка от военното разузнаване срещу мен. Тази стара история, когато някой поиска реформи в службите, да започнат да го разследват.“ Колкото и героично да звучат тези реплики, те не са от поредицата за Джеймс Бонд, който понякога попада на мушката на големите шефове в британските тайни служби. Особено когато му се налага да заобиколи кабинетните правила на субординацията, за да сложи в малкия си джоб коварните врагове на демокрацията. Не, не… Случаят е далеч по-локален и не става дума за филмов екшън, а за политически етюд от сутрешния блок на БНТ с участието на ген. Атанас Атанасов. В деня, в който „ротацията“ пропадна, лидерът на все по-маломерната партия ДСБ оплака несбъднатата си мечта да стане шеф на Парламента тъкмо по този заговорнически начин, който толкова много му приляга. Като бивш шеф на НСС, предшественицата на ДАНС, Атанасов си осигури дълга политическа кариера през годините в различни реформаторски комбинации и евроатлантически сглобки с амплоато на спец по службите и коридорните интриги в тях. След войната на Русия в Украйна той се закани да ги депутинизира, да ги хигиенизира и да ги реформира, като за целта стана шеф на Парламентарната комисия за контрол на службите. Обаче бомбастичната идея да слее Военно разузнаване с Държавната агенция за разузнаване не му се получи и той хвърли оставка. Но пък се нацели в шефския стол на Народното събрание, за да се увенчае преди пенсия с лаврите на ротационната хитрост и историческия компромис. Разбира се, в името на евроатлантизма, реформите и демокрацията. Но, уви! Омразното статукво в лицето на тандема Борисов-Пеевски, с което той се съюзи в името на всенародното ни благо, го надигра на собствения му евроатлантически и „службашки“ терен. И не само него, разбира се, а целия сценарий за „промяна“ чрез ротация между вълка и агнето. Така се оказа, че ролята на жертва е най-изгодна в поредната предизборна въртележка за последните три години на обещана промяна, реализирана за пореден път като подмяна. Но от това въртене в кръг на нас, клетите избиратели, вече ни се вие свят и ни се драйфа. Затова публиката не се трогна от странния поплак на генерал Атанасов, че военното разузнаване го е погнало да го разследва, за да го накаже за реформаторските му миражи. Но оттам веднага възразиха: „По закон не разработваме български граждани в смисъла, който влага Атанас Атанасов.“ И намекнаха, че генералът тича преди вятъра, защото е разбрал, че служба „Военно разузнаване“ е подала сигнал до компетентните органи, в който фигурира името му. Сигналът е по повод опит на външни лица (цитирам) за склоняване на служители на българското военно разузнаване към престъпления по смисъла на Наказателния кодекс за осъществяване на нерегламентиран достъп до класифицирана информация. Е, време е да разшифроваме тези тайнствени размени и безпрецедентни послания през медиите между неслучилия се реформатор на службите ген. Атанасов и „Военно разузнаване“. Мой достоверен източник ми предостави два рапорта от двама директори на дирекции в служба „Военно разузнаване“ до шефа на службата бригаден генерал Венелин Венев. Личните данни са заличени, но документите са автентични и по същество представляват информационна бомба. В тях мотамо се описват две срещи с подателите на рапортите, проведени през юли миналата година от съветника по национална сигурност на премиера Николай Денков по поръчка и по инициатива на ген. Атанасов с предложение за кариерно израстване в службата срещу лична лоялност и предоставяне на вътрешна служебна информация. И де факто, и де юре този тип вербовка е незаконна и представлява опит за формиране на паралелна частна тайна структура за лична политическа употреба. Още повече, че и двамата служители на „Военна информация“ са потвърдили показанията си и пред детектор на лъжата, според правилата на службата. Това, приятели, е повече от скандал. Това е илюстрация на максимата, че пътят към Ада е постлан с добри намерения. А също и потвърждение на горчивия опит на цялото ни общество, натрупан през десетилетия на имитирана, фасадна демокрация: че всички политици са маскари, когато зад морализаторска риторика се прокарват публично заклеймени ченгеджийски практики за овладяване на институциите. Тогава самообявилите се за „добри сили“ се израждат в карикатура, а злото се банализира под формата на крадливи сглобки с мафията и под формата на геополитическа шизофрения, както виждаме. Тъкмо този тип задкулисни шантажи и съблазни представляват злоупотреба с нашите граждански каузи, различни от путинофилията и от хибридните измами. И те обясняват чувството на омерзение, което предизвиква сегашната ни политическа система в състояние на неизлечим разпад и изход не се вижда.