”Здравната система си била ОК. Нямало хаос, само високо напрежение. Но обществото се било провалило“. Това си позволи да изрече онзи ден по „Нова телевизия“ шефът на Българския лекарски съюз д-р Маджаров. Провалило се било. Обществото. Цялото общество. Не се било вслушало в богоизбраните, в шаманите, в щабаняците. А те още от пролетта предупреждавали, че не всеки ще може да бъде прегледан и не всеки ще може да влезе в болница, когато ни залее вълната на короназаразата. Хак му е на това „провалено общество“! Не слуша богоизбраните. А те си имат друго общество, в което нямат проблем. С болниците също, щото си имат свои болници, частни – на онези, дето не са се провалили, а шефовете им вземат по един милион лева заплати годишно. Разбира се, за сметка на нас, на обществото, „дето се е провалило“. Защото черпят ресурс от нашите здравни вноски, от нашата, уж на обществото, Национална здравна каса. Да, наистина! Да, наистина, провалено общество сме щом търпим това: да ни източват кръвта от нашите данъци, от нашите здравни вноски, от нашите еврофондове, които сме съфинансирали с труда си. А да ни третират като малоумни, с надменност, която един чистокръвен аристократ например, не би си позволил от възпитание. Но един чистокръвен бюрократ, автократ или клептократ си я позволява. Защото е убеден, също като патрона Борисов, че щом той е прост, и ние сме прости. Ако премиер е в състояние да изтърси, че щом младите, които протестират, не го харесват, то и той не ги харесва, защо един лекар да не каже, че обществото е провалено. И отгоре на всичко му вменява вина, че здравната система даде фира и гръмна при една не толкова трагична епидемична ситуация. През 2005-а год. от грип са били заразени 300 000 души, а с респираторни инфекции са били диагностицирани 1 200 000 души. И това са данни от сайта на самото Здравно министерство. Слава Богу, не са изтрити, но са изтикани настрани и назад във времето. За да може още в началото на COVID-истерията да започнат да ни побъркват с нелепите брифинги и със заповеди от типа „зайо, ти защо … с шапка? Зайо, защо… без шапка?“ Но най-вече с внушенията, че яко ще мрем, ако не се превърнем в стадо, лишено от правото да търси логика в телевизионната логорея на властта в ролята й на спасител в генералска униформа. Сравненията с треторазряден екшън за Третата световна война бяха напълно основателни. Намирисваше на партенки и на фатмашки ред. А можеше епидемията да бъде управлявана разумно и според наличната още от 2006-а год. стратегия за такива ситуации в държавата. Но как това да се случи с „Безкнижния Борисов“ и с избора му на послушен здравен министър в лицето на Кирил Ананиев – „Вечната Амбър“ на бюджетните хватки от финансовите министерства на прехода. Но невнятен в полето на здравния мениджмънт този човек. За да стигнем дотук: хората да бъдат хокани, че властта се е издънила. Проспала е развитието и особеностите на тази зараза, докато с бюджетни трикове и дебелашки PR си е играла да задушава протестите. Окопавала се е зад стена от оглушки за корупционните скандали, за нашествието на „калинки“ в държавната машина. А в същото време се е погрижила маса хора да пощуреят от страх пред COVID-а и да се втурнат към болниците през глава. И така е поставила под риск цялата болнична мрежа, медицинското съсловие. Но пък с апокалиптичната си пропаганда е застрашила най-вече психическото здраве на обществото. Уж да отклони вниманието му от собствената си страховита морална диагноза. А после, когато спирачките на обществото се счупят, да му се изплюе в лицето, че е провалено. Е, това е отвратително и високомерно, и отмъстително. И е по-страшно от COVID-а. Защото е откровено хвърляне на кучетата. С подтекст: „Оправяйте се сами!“ Да, заразата ще отшуми. Жертвите й ще са по-малко в сравнение с крясъците на пропагандата. Навсякъде по света се отчита, че смъртността от COVID е ниска. Обаче тази обида с “проваленото общество“, което управниците не харесвали и надменно му натриват носа, няма да бъде забравена, не… Българинът може и да е темерут, може да е сврян в битовите си грижи зад вратата на панелката си или на портата си, но точно това той не прощава. Обвиняват го, че колективната му историческа памет е къса. Но според невероятния поет Коста Павлов, в личен план той има „зла памет“. Така казва Коста Павлов: „зла памет“ – памет за злото. Тя е съхраненият порив към истината в лъжливи времена. Тя е началото на промяната, пожелана от първо лице, единствено число. „Честно казано“ започва…