150 години след саможертвата на Васил Иванов Кунчев, неговият пример и завет продължават да отекват в съзнанието и надеждите ни като народ. А четирите въпросителни след безмълвния крясък „Народе“ продължават да търсят и да чакат отговор.
„Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.“