АЕЖ: Всеки критик на властта може да бъде обвинен за "будене на тревога"

Да се обвиняват експерти заради изразени становища е мракобесие и пряко противоречи на членството на България в европейското семейство, защото показва отчетливо неразбиране на факта, че демокрацията функционира благодарение на свободните и независими медии. Това написа Асоциацията на европейските журналисти - България по повод обвинението срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова.

Асоциацията на европейските журналисти – България изразява възмущението си и алармира, че за първи път официален представител на професионална гилдия е обвинен за участието си в интервюта, тоест заради медийни изяви, в които тя изнася информация от безспорен обществен интерес, а именно – възможни проблеми в снабдяването с определени медикаменти в условията на пандемия и затруднения в производството и доставките.

Според прокуратурата проф. Стоименова е обвинена заради нейни “твърдения, будещи неоснователна тревога у гражданите”. Както посочихме в предишна наша позиция, чл. 326 от Наказателния кодекс няма подобен обхват и това прави обвинението най-малкото неиздържано от законова гледна точка. 

Чл. 326. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 41 от 1985 г.) Който предава по радио, телефон или друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд, като съдът може да постанови и задължително заселване.

С изменението на закона, по време на извънредно положение, трябва да бъде инкриминирано още едно деяние: предаване на невярна  информация за разпространението на заразна болест. Скачат и санкциите: за "безобидни шеги" - затвор до 3 години и глоба между 1000 и 10 000 лева, за „тежките случаи" се увеличава само глобата - от 10 000 до 50 000 лева.

Прави впечатление, че прокуратурата се опитва да използва този текст от Наказателния кодекс като бухалка, с която по неясни критерии да преследва критици на властта. Всеки, който посочи какъвто и да било проблем, би могъл да попадне под нейните удари със същия мотив – “буди неоснователна тревога” у гражданите. 

Абсолютно недопустимо е и налагането на гаранция в такъв огромен размер от 20 000 лв. Подобни мерки заради изказване по експертна тема по съществото си имат репресивен характер и целят “да накажат” този, който се е осмелил да изкаже собственото си мнение, което може да се разминава с основната властова линия. Те имат “смразяващ ефект” не само към експертите, които в бъдеще могат да изкажат критика, но и към журналистите и медиите. 

Във връзка с обвинението срещу проф. Стоименова, прокуратурата е провела и разпити на журналисти от няколко медии. Част от разпитваните споделиха пред нас, че са били  питани дали разговорът с проф. Стоименова е породил тревога у тях. Като журналисти, можем да кажем, че в почти всички случаи ние търсим експерти за тяхното мнение по определен проблем от обществена значимост. Много от интервютата, които правим, изнасят притеснителни данни в различни сфери на обществения живот – това е и смисълът им – да се предприемат съответните превантивни мерки.

Напомняме, че фактът, че се намираме в извънредно положение, не ограничава всички права на гражданите. Например свободата на мисълта е право, което не може да бъде ограничавано при никакви обстоятелства, а правото на изразяване на мнение може да бъде ограничавано само на законово основание и ако съществува легитимна причина това да се случи. 

Ограничаването на свободата на изразяване на мнение не е ефективна мярка и изобщо няма отношение към спирането на разпространението на заразно заболяване. Затова в момента такова ограничаване е недопустимо и ако българските власти го допуснат, това би могло да доведе до редица дела в национални съдилища и в Европейския съд по правата на човека. И би имало много лош ефект върху международния образ на страната.

Неслучайно председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в речта си от 31 март 2020 г. предупреди, че  извънредните мерки не могат да бъдат за сметка на международните договори и зачитането на фундаменталните принципи и права. Тя каза, че “демокрацията не може да функционира без свободни и независими медии”. 

Преследването на експерти и на хора, изнасящи информация в медиите за реални проблеми, е цензура и създава условия за автоцензура. То ни връща едновременно към 1984 на Оруел и към 1986 г. на Чернобил и действията на тогавашната комунистическа власт за скриване на истината от населението – действия, довели до огромни щети за живота и здравето на милиони.

Затова се обръщаме пряко към главния прокурор  Иван Гешев и го призоваваме публично да даде обяснения за всички случаи, в които прокуратурата използва чл. 326 от Наказателния кодекс заради медийни изяви. Смятаме, че ако държи на тези обвинения, Гешев трябва да се ангажира с поемане на лична отговорност, в случай че производствата завършат с оправдателни присъди.

Напомняме на прокуратурата, че вместо да обвинява хора заради медийните им изяви, би могла да положи повече усилия за разкриване на истински престъпления – като побоя над журналиста Слави Ангелов. След няколко дни ще се навърши месец от ужасяващото престъпление в центъра на София, а все още нито извършителите, нито поръчителят са разкрити и задържани.