Ал. Йорданов: Македонците са българи, без тази истина няма ЕС за тях
Коментар във фейсбук
Днешните български политици, които гледат към бъдещето, не бива да забравят миналото. Защо няма бъдеще без миналото и защо общата история създава само една обща нация, пише Александър Йорданов.
Бившият български посланик в Македония Александър Йорданов и настоящ евродепутат, който заемаше тази позиция от 2001 до 2005 г., сега е член на Европейския парламент и публикува своята теория за произхода на македонците в социалната мрежа Facebook.
Както Йорданов написа, македонците са от български произход, а Илинденското въстание също е българско. Той вярва, че в миналото е имало много войни между двете страни, но това не се е случило, тъй като, както посочва, македонците и българите са един и същ народ.
Народните песни, събрани от братята Димитър и Константин Миладинови от Струга са български и в преобладаваща си част са с произход от територията на днешната РС Македония. Народното творчество и неговите събирачи не лъжат. Когато Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, родом от Велес, (по югославско време бяха кръстили този град населен с македонски българи Титов Велес, но и нашите комунисти не останаха назад с Димитровград, Коларовград, Благоевград, Михайловград!) пише „Гоненение и страдание за честное име болгарское“, той представя себе като българин и следователно такъв трябва да остане в „общата история“. Когато Константин Миладинов пише, че „Западна България се нарича още Македония“ и задава въпроса: „А тамошните повике од два милиона болгари що ке ги сториме?“, тези му думи не могат да се пренебрегнат. Защото той е или достоен просветител, или по днешните скопски критерии „манипулатор“, който не е знаел своето народностно потекло.
Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., което избухва в Македония и Одринско, е събитие от българската история, от житие-битието на българите, живещи в тези области, останали нещастно под османска власт. Към днешните македонци, които твърдят, че не са българи, то няма отношение. Това, че част от въстанието е избухнало на територия, на която сега те живеят, не го прави тяхно събитие. Събитие от „македонската история“ е т.нар. от македонските политици и историци „втори Илинден“ от 1944 г. или антинародното, комунистическо и проюгославско „Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония“. След него антибългаризмът става официална държавна политика в комунистическата република и започва да се себедоказва чрез масови убийства и репресии срещу българите. И не друго, а страхът от комунистическата власт и от Управлението на държавна сигурност на бивша Югославия (УДБА) прави така, че много македонски граждани повече от половин век не смеят да признаят дори на децата си истината за своя и на предците им български произход. "Ако бяха го направили по-рано, нямаше да се налага да променят името на държавата си", пише бившият посланик.
По отношение на спора за Гоце Делчев, Йорданов го смята за абсурден.
„Спорът за Гоце Делчев също е абсурден. Че е българин, доказват не само документите, както би казал Антон Тодоров. Благодарение на българския поет Яворов днешните македонци знаят нещо за Делчев. "И ако те признаят македонските българи за свои предци, тогава можем да говорим за обща история. Ако те не признаят тази историческа истина, няма начин историята да бъде обща за нас", пише Йорданов.
По времето на Възраждането, добавя той, част от населението, живеещо на територията на днешна Македония, се идентифицира като българско население, като македонски българи и доказателствата са все по-високи от македонските планини.
„Те са в архиви, вестници, книги, семейни хроники. След Първата и особено след Втората световна война това българско население е било жестоко репресирано и принудено да се откаже от българските си корени. Сръбските комунисти, а след това и македонските сръбски комунисти, не само физически тормозеха и затваряха хиляди наши сънародници в цяла Югославия, но като официална история наложиха антибългарската доктрина на Коминтерна за македонизма, според която македонците са друг народ, различен от нас българите. След това следва партийното решение за създаване на македонска нация и македонския литературен език, който от научна гледна точка е югозападна писмено-регионална норма на българския език. РС Македония оцеля, защото нейното семе е българско. Днешните български политици, които гледат към бъдещето, не бива да забравят миналото. „Защото няма бъдеще без миналото и защото общата история създава само една обща нация“, пише Йорданов.