DW:Ако български политици управляват Сахара, там ще настъпи криза за пясък
Министърът на екологията Нено Димов е обвиняем за умишлена безстопанственост
Ако български политици започнат да управляват Сахара, в най-кратки срокове там ще настъпи криза за пясък. Това е един от популярните вицове, които се родиха във връзка с режима на водата в Перник. Но обикновено зад всяка шега наднича и доза истина. А състоянието на околната среда в България изобщо даже не дава повод за смях. Това пише българското издание на Дойче веле.
Българската столица София, управлявана за пореден мандат от кметицата Йорданка Фандъкова, през последните години се подрежда сред най-замърсените градове на Стария континент. Вече е ясно, че и през следващите пет години за боклука в столицата ще се грижат повечето от досегашните играчи - фирми около братя Домусчиеви, Румен Гайтански-Вълка и др. При това общината ще похарчи 11 милиона лева повече за чистота в сравнение с 2019 година, макар изобщо да не е сигурно, че въпросните фирми си вършат добре работата, нито пък е ясно как тя се контролира. Що се отнася до безплатните буферни паркинги и зелените билетчета - това са само палиативни мерки.
В български заводи се изгаря незаконно внесен от чужбина боклук, с огромен риск за здравето на хората. Крайбрежието и планините на България усилено се бетонират, под благосклонния поглед на властите. В Хасково пък „предлагат” вода с уран, от която - закачат се шегаджиите - очите ти светват като на паметника на цар Самуил в столицата.
В Перник, където всяка капка вода става все по-ценна, „УРАНжада” няма. Но, апострофират и тук шегобийците, разреденото с H2O вино вече се продава на тройна цена. Смешка след смешка. А повод за смях няма. Достатъчно е да си припомним как през септември 2019 министър Димов уверяваше, че няма проблеми с водата в Перник, а в края на декември там бе обявено бедствено положение. Кошмарен коледен подарък. В момента изглежда, че нещо подобно може да сполети и Ботевград.
Апокалиптичните пейзажи, които зейват като грозни рани из страната, сигурно биха вдъхновили мрачни художници като Дюрер и Гоя. Въпросът обаче не е за „вдъхновението”, а за това кой трябва да понесе отговорност.