Как българинът дефинира правата на човека?

Правата на човека са етични норми, които представляват стандарти за поведение. Те същевременно са социални правила, но и защита за всяко човешко същество, което има право на живот, на избор на религия, професия, социални контакти и други. Много от българите обаче не познават своите права или поне не в степен, която да им позволява да защитават своите интереси. Затова дори когато нашите права биват нарушени не осъзнаваме, че сме в правото си да търсим обезщетение за тяхното потъпкване. Под дефиницията права на човека следва да се разбират равнопоставеността между човешките същества, независимо от техните религиозни или сексуални предпочитания, език, националност, социален статут. А тези норми са унифицирани и това ги прави толкова важни за нашето съществуване. Те са защитени както от международното право така и от националното законодателство на страната, в която сме родени и постоянно пребиваващи.

У нас правата на човека са непознати, дори неприложими в определени социални групи. Колкото и да е странно в едно семейство можем да открием пълно потъпкване на правата на човешкото същество. От мъж към жена, от родител към дете биват нарушавани ежедневно две от най-важните права, които всеки човек притежава още от своето раждане – равенство и човешко достойнство. А дискриминацията в България е навсякъде, където се обърнем. Но причината да не ѝ обръщаме внимание е в това, че толкова сме свикнали с нея, че я приемаме като естествен принцип на поведение. А това звучи потресаващо и наистина е жалко, че именно поради зависимостта ни един от друг нарушаваме правото си на достоен живот. Защото имайте предвид, че каквито права имате вие, такива има и вашето дете и това, че сте негов родител не Ви дава привилегия да погазвате неговото достойнство и самочувствие.

А именно в това се състои универсализирането на човешките права като идеята е едно същество да получи право на живот като всяко друго, без значение от неговата раса, пол, възраст или социална принадлежност. Това е ценност, която е присъща за човешките същества, тя не титла, която да изгубиш или да ти бъде отнета. Въз основата на тези две основни дефинирани социални права произлизат и други – свобода, толерантност, справедливост , уважение, недопускане на дискриминация. Защото ако липсва уважение дори в най-тесен кръг от социални отношения няма как да бъдат оценени индивидуалните възможности на едно човешко същество. А равенството и дискриминацията са термини, които няма как да съществуват в едно съвременно общество, в което правата на човека са взаимнозависими, неделими и взаимосвързани.

http://www.pravanachoveka.com/