София 24 °C София 24°C - ясно небе Велико Търново 23 °C Велико Търново 23°C - ясно небе Пловдив 24 °C Пловдив 24°C - ясно небе Варна 22 °C Варна 22°C - предимно ясно Бургас 21 °C Бургас 21°C - предимно ясно

КЗК: КАРТЕЛ НА ГОРИВАТА ИМА

КОМИСИЯТА ОБРАЗУВА ПРОИЗВОДСТВО СРЕЩУ ГОСПОДСТВОТО НА „НЕФТОХИМ“

8 годиниОбщество 3 Боряна Райчева

КЗК образува производство за установяване на злоупотреба с господстващо положение и антиконкурентни практики на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво. Това съобщиха от комисията.

Антимонополният орган прие секторен анализ на конкурентната среда на пазарите на производство и реализация на бензин и дизелово гориво. Ето какво гласи обобщението на комисията.

В резултат на проучването се открояват следните проблеми за конкуренцията:

Забелязва се идентичност в ценовата политика на пазара на търговия на дребно, прилагана от дружествата: "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД, отличаваща се с продължително задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цената на едро и производствената цена, което би могло да е в резултат на антиконкурентни практики-картелни споразумения.

По отношение на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД секторното проучване показва, че през изследвания период цената на автомобилните горива предназначени за местния пазар е по-висока в сравнение с предлаганите от дружеството цени за износ при равни други условия. Следва да се посочи, че съгласно икономическата доктрина при нормално функционираща пазарна среда, цените следва да отчитат динамичните промени в търсенето и предлагането, като по този начин се формира равновесна пазарна цена.

Пренебрегването на тази функция води до несъвършенства и изкривяване на пазарната среда. Това може да означава, че върху определянето на производствените цени на петролните продукти в България могат да влияят и непазарни фактори, чрез които "Лукойл Нефтохим Бургас" АД да извлече допълнителни икономически ползи по отношение на стопанската си дейност в страната, особено предвид специалното му положение на изявен лидер на пазара на производство и внос на горива в Република България.

КЗК установява наличието на административно-правни бариери пред доставчиците на горива на националния пазар, свързани с функционирането на данъчни складове в страната. Основен проблем в сектора е, че голяма част от доставчиците не притежават собствени данъчни складове поради невъзможността да отговорят на законовите изисквания за изграждане и регистриране на такива, както и поради недостатъчен финансов ресурс. Условията за отварянето на такъв склад включват уставен капитал от 500 хиляди лева и гаранции до 30 милиона лева за дължим акциз.

Преразглеждането и евентуалното облекчаване на някои административни изисквания би стимулирало както предприятията, свързани с производството и реализацията на горива, така и други стопански субекти да инвестират в създаването и регистрирането на нови данъчни складове за горива в страната. По този начин увеличеният внос би оказал конкурентен натиск върху местните доставчици по отношение на цената и условията на доставка.
КЗК препоръчва на държавните органи да предприемат необходимите действия за облекчаване достъпа на търговците до акцизни складове.

Това може да стане чрез отварянето на държавни складове и чрез сключване на двустранни споразумения с други страни-членки на ЕС за взаимно съхранение на задължителните запаси от нефт и нефтопродукти на тяхна територия.

В резултат на извършения анализ КЗК образува:
- производство за установяване на евентуално извършени нарушения по чл.15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС от страна на "Шел България" ЕАД, "Ромпетрол България" ЕАД, "Еко България" ООД, "ОМВ България" ООД, "Петрол" АД, "НИС Петрол" ЕООД и "Лукойл България" ЕООД 

-производство за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС от страна на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД.
Продължителността на разследването зависи от редица фактори, като сложност на случая, степен на сътрудничество с Комисията от страна на предприятията, гарантиране правото им на защита, евентуални съгласувателни процедури с Европейската комисия, както и от сроковете по Регламент на Съвета (ЕС) № 1/2003.

Източник: www.cross.bg