Лазаровден е!

Православната църква отбелязва Лазаровден. Това е един от чаканите дни в годината, защото го свързваме с наближаващия Великден, а и с пролетта.

Лазаровден, Лазар или Лазарова събота е кръстен на Свети Лазар.

Според Библията, на този ден Исус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият син моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото. Заставайки пред входа й, Исус извиква „Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.

Името на светеца е символ на здраве и дълголетие.

В същността си Лазаруването е посветителски обред, през които трябва да преминат всички девойки, за да могат да минат под венчило. Момичетата, облечени в невестини дрехи взети на заем, ходят от къща на къща и пеят за женитба, любов, здраве и плодородие. Интересното е, че лазарските песни се изпълняват единствено в този ден от годината и по никакъв друг повод. Обичаят завършва на другата сутрин с ритуала „кумичене”, при който девойките пускат венчетата си по реката. Тази, чиято китка пристигне първа, се обявява за кумица и останалите й отдават почит през цялата година.

От този ден нататък девойката има нов социален статус и вече може да си избира годеник, както и от друга страна, да бъде искана за невеста.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден - Връбница (Цветница). Изпълнява се и обичаят лазаруване. Момичета с носии и венци от цветя обикалят къщите, пеят обредни песни и наричат за здраве и за плодородна година.

Тази година църквата няма да раздава върбови клонки, заради мерките свързани с противодействие на COVID-19