ПРОПАСТТА МЕЖДУ ХРИСТИЯНИ И МЮСЮЛМАНИ ЗЕЕ
Европейският 11 септември
11 септември 2001 година несъмнено разтърси целия свят. Терористичната заплаха беше непредвидена, беше някак неочаквана…въпреки започналата политика на изолация от страна на САЩ към Ирак и мюсюлманските държави. Да, ама не…Неочаквана, на фона на огромната пропаст между първата в икономически план държава - САЩ и страна от третия свят? Конфронтацията между радикалния мюсюлманин и „друговереца“ не остана безнаказана, за нея платиха над 2 974 души, станали неволна жертва на „разногласията“ между християни и мюсюлмани.
Днес, 14 години по-късно, политическата ситуация се е променила само на думи. Да, терористите бяха наказани; да, САЩ наказа Ирак с кървави военни действия и на свои ред изби цели квартали иракски граждани; да, мерки за ограничаване на терористичната заплаха по целия свят бяха взети…Но атентатът в редакцията на френския седмичник „Шарл Ебдо“ и последвалите нападения, убийства, показни стрелби и пожари с нищо не свидетелстват, че световната обстановка се е променила. Пропастта между мюсюлмани и християни зее с пълна сила.
Карикатурите на Аллах бяха само повод, а причината от 2001 е там…все още неизгладена, все още всяваща страх и ужас у обикновеното население по цял свят. Нима няколко карикатури струват живота на 12 души, нима това е цената на болката и страданието на техните семейства…Не, цената е прекалено висока, въпреки че вече беше платена! Дали един християнин, било то и най-ревностният, си би позволил подобно поведение, подобно посегателство само защото е отворил сутрешното списание и е видял карикатура на своя Господ? Нима филмовата индустрия, нима литературата не произведе и ще продължава да произвежда оскърбления срещу Христа. Нима Библията не беше вече пренаписана и то доста покваряващо и от български писатели…нима Холивуд не видоизмени сюжетите от свещената книга до неузнаваемост…Да, ама не! Един християнин, колкото и оскърбен да се почувства, той ще запази чувството си за божествена справедливост, без да грабва калашника и да се саморазправя! Та нали затова свободата на словото БЕШЕ жива, но БЕШЕ…беше до 7 януари, когато автоматите „Калашников“ я пронизаха с множество изстрели…