„Вашингтон таймс“: Путин не е малоумен и няма да воюва с НАТО

Американските политици един през друг определят Русия като най-голямата заплаха за сигурността на Америка, пише Едуард Лозанский, президент на Американския университет в Москва, в статия за „Вашингтон таймс“. Новият главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Къртис Скапароти заяви, че Алеансът трябва да противостои на Русия и да даде оръжие на Украйна, за да може тя сама да се защитава.

Американският разрушител „Доналд Кук започна серия маневри, включително и с кацане на полски хеликоптери на по-малко от 80 километра от руска военна база. Имаше и други инциденти, което дава основания да се очаква военен сблъсък с непредвидими последствия – и даже немислимото – Трета световна война.

За да покаже твърдост, Вашингтон обяви четирикратно увеличение на разходите за своите военни части в Източна Европа, а също така и прехвърлянето на 4000 военнослужещи от НАТО плътно до руската граница. Ангела Меркел също изпрати баталяон, който беше разположен на 160 км от Санкт Петербург – явно за да напомни на руснаците за блокадатана града от нацистите, която продължи 872 дни.

Тази блокада е една от най-дългите и разрушителните в историята, в резултат на която загинаха повече от половин милион руснаци. Днес руснаците не се оплакват много често от нацистките зверства през войната, мнозина от тях смятат, че това вече е минало.

Доскоро търговията между Русия и Германия се развиваше активно и даже сега, независимо от санкциите, тя не е дабавила темпове. Но ако руснаците видят немски военни части близо до Петербург, това би предизвикало у тях страшни спомени.  Въпросът е кому е изгодна тази глупост.

Както твърдят във Вашингтон и Брюксел, всичко се прави за защита на поляците и балтийците от руско нападение.

Но по-скоро трябва да се боим от изригване на вулкан на Нептун. Путин не е малоумен и не се готви да дапочне война с НАТО. Той прекрасно разбира, че Алеансът е много по-силен икономически и военно и че при ядрена война планетата ще бъде напълно унищожена.

Освен това Източна Европа и другите поробени страни бяха освободени от комунистическото иго не от НАТО, а от Русия. Умните западни политици призоваваха всички тези страни да поддържат и развиват своите отношения с Русия като гаранция за своята сигурност.

Но тези, от които зависеше външната политика на САЩ и най-вече Бил Клинтън, имаха други стратетигечески виждания.

Точно Клинтън започна натовския поход на изток. Сенаторът от Ню Йорк Даниел Патрик Мойнихан нарече този курс „път към бъдещата ядрена война“.

Джордж Буш продължи курса на Клинтън, представйки го като кръстоносен поход за демокрация. А Барак Обама допълни списъка с външнополитически провали с действията си в Либия, Сирия и Украйна, които не само доведоха до хаос, но предизвикаха криза и в самата Русия.

За съжаления от всички 20 кандидати за президент на САЩ само на Доналд Тръмп стигна смелост да каже, че американската външна политика след Рейгън е все по-малко смислена. Вместо логиката дойдоха глупостта и високомерието, които водят от една катастрофа към друга, каза Тръмп.

Резултатите се виждат: умират хора, прахосват се ресурси и хаосът в Югоизточна Европа се увеличава. Ситуацията за Америка и нейните съюзници днес е по-опасна, отколкото в съветските времена.

В тези дни, когато празнуваме общата ни победа във Втората световна война, е време за размисъл и спокоен анализ за това какво трябва да се прави. Трябва да се търсят нови подходи в международните отношения, които да прекратят конфронтацията и риска от ядрена война, завършва статията си Едуард Лозанский.