Честно казано - "Дълбоката държава“ се разгащи..." - малката проповед от еп. 206 на „Честно казано с Люба Кулезич”

Ако сте питали някога себе си какво точно означава „дълбока държава“... според мен, това е израз с порнографско съдържание - „дълбока държава“ - ето я пред очите ни. Получихме шанс да й се насладим в нейния абсолютно гротесков и отвратителен вариант. При това навлечен в червени прокурорски тоги. Ако има някаква полза, макар и трудна за преглъщане, от бесния прокурорски скандал, който се разигра тези дни, тя е че фалшивите мантии на законността бяха разкъсани от шамарите и юмруците, които си размениха висши магистрати. Въвлякоха в сбиването си своя ментор Борисов и съдружниците му в сянка на всички нива на задкулисието. И отдолу, под тези тоги, лъснаха телесата на такива порнографски зависимости и съвкупления с политици, с мафиоти, с медийни проститутки, че зрелището стана непоносимо. То е позорно дори за най-дебелокожата и дебеловрата публика в нашата озлочестена от морални безчинства държава. Сигурно и нацепените батки, които по заповед на г-н Пеевски викаха, че Гешев е радост, вече съжаляват. Не се ли чувства неудобно г-н Цацаров, който го издигна за този пост? Но по-добре да говорим за нормалните хора в нашата нещастна държава със съхранени етични критерии и с духовни рефлекси, които се борят за глътка чист въздух зад дебелите стени на фасадната ни демокрация. За тях от години е нетърпимо израждането на прокуратурата в диктатура, а на главния прокурор - в главен сатрап на Републиката с недосегаемост, гарантирана от една подло замислена Конституция още в началото на Прехода. И казвам подло, защото на прокуратурата беше отредена ролята да брани не законността, а безнаказаното превръщане на комунистическата номенклатура и нейните верни ченгета в капиталисти и олигарси. Именно така с годините тя се превърна в политическа бухалка, с която успя да удари дори по независимостта на съда. Както и да съучаства в мафиотското преразпределение на обществени блага в името на лични изгоди и на политическия слугинаж. Което на свой ред зарази цялата система, прокурорите, йерархията от горе до долу с вируса на моралното разложение и на безнаказаната злоупотреба с власт. А това пък даде шанс на магистрати с морално-психологическия профил и с милиционерската закалка на Иван Гешев да придобият манталитета на мутрите. И да заживеят в охолството на олигарсите, благодарение на които са били парашутирани в системата. За да се стигне до днешния фарс на саморазголването и на мерзките мафиотско- прокурорски битки, които осветиха мрака на „дълбоката държава“. И може би трябва да кажем „хвала“ на онзи лукав ум, който заложи капан на Борисов и на Гешев така, че от първи авери да се хванат гуша за гуша. Всеки в своята битка за оцеляване под западния натиск България да се очисти най-сетне от корупцията и от двойните си игри с режима на Путин. Единият - Гешев, се хвана на въдицата на доста зле скалъпен атентат срещу недосегаемата си персона, от който си изкара акъла и се почувства застрашен. А другият - Баце, заложи главата на Гешев в зле скалъпена на свой ред куклена пиеска с любимата си европейска марионетка Мария Габриел, която пък да му уреди лъскаво правителство като за пред Брюксел. Така разривът между двамата сиамски близнаци на задкулисието се оказа неизбежен. Последва следваща зле скалъпената мелодрама със скъсаната оставка на Гешев, махленското сбиване между заместниците му, пороят от кални интриги срещу политици и между магистрати, заплахите срещу Борисов и осуетяването на усилията му да направи кабинет, за да си спаси главата. С други думи, лавината тръгна и се кани да погребе цялата политическа система, която произведе прокуратура по тоталитарен образец. И не успя да я реформира. Не успя къде от малодушие, къде в търсене на криворазбрани политически изгоди дори в последните две тутрбулентни години на обещани промени и несбъднати революции. Но както би се провикнал днес любимият ни съветски шмекер Остап Бендер: „Ледът се пука, господа съдебни заседатели!“ И пак той беше казал, че делото по спасяване на давещите се е в ръцете на самите давещи се. А понеже давещите се сме всички ние и най-вече нашите представители в Парламента, най–важната спасителна работа ще бъде да се открие механизъм, за да бъде разформирана прокуратурата в сегашния й вид, да бъде преоснована с нови прокурори, атестирани по стандартите, които наложиха Лаура Кьовеши за европейски генерален прокурор. И това ще пренареди и изчисти съотношението между другите власти, служби и структури в страната. Само така мръсното гърло на „дълбоката държава“ ще бъде запушено. И най-сетне ще се провиди в края на тунела светлината, която да не е от идващия насреща влак.