Чувам напоследък, че Пеевски изпращал на американските си адвокати всяко свое телевизионно извержение пред репортерски микрофони от кулоарите на парламента и от пленарната зала. Срещу космическа сума в долари съдел Финансовото министерство на Щатите и по-специално Службата за контрол на чуждестранните архиви заради вкарването му в позорния списък на корумпираните чрез власт „Магнитски“. Не знам от американските му консултанти или от сарайските му такива е дошла идеята да се активизира толкова трескаво и публично, за да докаже на презокеанските магистрати, че е някакъв незаобиколим фактор в евроатлантическото усърдие на сегашната власт в България. Сякаш без неговата далновидност и упорство мъчително сглобеният кабинет „Денков“ ще се разпадне и путинистите, маскирани като патрЕоти, ще го пометат с протести на цели браншове, както виждаме с блокади и с активни мероприятия в стил „Вставай страна огромная“. Целта на Пеевски е по-прозрачна и от целофан: не само да бъде изваден от „Магнитски“, но и реално да стане министър-председател, а не да го играе формално, като в момента. За да отбие всякакви помисли в остатъчната обществена памет, че трябва да бъде разследван и съден за „експроприация на частна собственост“ и за „злоупотреба с държавни средства и ресурси“, както пише мотамо в отговора до съда на щатската Служба за контрол на чуждестранните активи по повод опитите на адвокатската кантора, наета от Пеевски, да го „размагнетизира“. Доскоро депутатът от ДПС биеше рекордите на ментора си Доган по неизвинени отсъствия от работа в Парламента. Криеше се от камерите, бягаше от въпроси, преструваше се на петно, невидимо с просто око. А сега е като наелектризиран, като „намагнетизиран“. Всекидневно се цепи по всякакви въпроси, конфликти, скандали, сблъсъци, спорове, дебати, решава преговори със самочувствието на ключов фактор в разрешаването на всяка политическа главоблъсканица, която се стоварва на премиера Денков. За щастие академичното звание на този човек не е купено под масата като диплома от провинциален юридически факултет, каквито са подозренията относно автентичния образователен ценз не само на типажи като г-н Пеевски, но и като на негови до болка познати проксита в прокуратурата, в следствието, в съда, в службите. Денков, при цялата си външна неизразителност и хладнокръвие, се оказа, че се справя блестящо в разсичането или разплитането, колкото и да е трудно това, на Гордиевите възли в двата очевидно политически мотивирани протеста на т.нар, „зърнари“ и т.н. „въглищари“, целящи и двата да хвърлят ключовете на властта в ръцете на президента с главно „Р“ в името си, в името на кукловода му и пред длъжността си му „Резидентът-президент“. Трагичното в цялата история е, че политико–телевизионното шоу на Пеевски, което е вече във видима копродукция с Борисов, представя българското гражданско общество в международен план като болно от деменция и от морална слепота. Защото е забравило, че само преди 10 години е протестирало с месеци срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС като корпулентно въплъщение на превзетата държава. Това общество е станало свидетел на бруталния погром и на разграбването на активите на мощната Корпоративна банка в съюз с прокуратура и с медии, подменени с бухалка в името на безнаказаността. Това общество е било лъгано, заблуждавано, озлочестявано в каузите си срещу корупцията и политическата мафия, но все е намирало сили да се съпротивлява. Днес обаче е натикано в ролята на безсловесен зрител в арогантен спектакъл на ротационния морал и на изтъргуваните политически съвести. Подхвърлят му постни сандвичи от трапезата на европейските субсидии, за да не може със запушени уста да крещи въпросите си за цената, срещу която една интересчийска парламентарна сглобка акушира толкова унизително прераждане: Пеевски да се превърне в неформален вожд на държавата – това просто не може да се преглътне. Аз няма да го преглътна. Между другото, моя много близка на сърцето приятелка, която е наясно за игрите в държавата, по повод на предишен мой коментар ми написа „Много храниш ПееФ! Загрижена съм за твоята безопасност…“ Това означава какво: че тази фигура, че корпулентните все още имат инструментите да укротяват опърничави, несъгласни и неудобни с невероятното прераждане на „шишковците“ в „политически спасители“. Не, това не може да се преглътне и няма да се преглътне. И вия няма да го преглътнете, защото всички ставаме съучастници в „намагнитването“ на цялата държава, в разпространението на болестта, която ни докара „Магнитски“ . Тази диагноза ще трябва да я предадем на децата си. Ще го преглътнете ли?
„10 години #КОЙ. Размагнитване…“ – малката проповед от еп. 221 на „Честно казано с Люба Кулезич”
Чувам напоследък, че Пеевски изпращал на американските си адвокати всяко свое телевизионно извержение пред репортерски микрофони от кулоарите на парламента и от пленарната зала. Срещу космическа сума в долари съдел Финансовото министерство на Щатите и по-специално Службата за контрол на чуждестранните архиви заради вкарването му в позорния списък на корумпираните чрез власт „Магнитски“. Не знам от американските му консултанти или от сарайските му такива е дошла идеята да се активизира толкова трескаво и публично, за да докаже на презокеанските магистрати, че е някакъв незаобиколим фактор в евроатлантическото усърдие на сегашната власт в България. Сякаш без неговата далновидност и упорство мъчително сглобеният кабинет „Денков“ ще се разпадне и путинистите, маскирани като патрЕоти, ще го пометат с протести на цели браншове, както виждаме с блокади и с активни мероприятия в стил „Вставай страна огромная“. Целта на Пеевски е по-прозрачна и от целофан: не само да бъде изваден от „Магнитски“, но и реално да стане министър-председател, а не да го играе формално, като в момента. За да отбие всякакви помисли в остатъчната обществена памет, че трябва да бъде разследван и съден за „експроприация на частна собственост“ и за „злоупотреба с държавни средства и ресурси“, както пише мотамо в отговора до съда на щатската Служба за контрол на чуждестранните активи по повод опитите на адвокатската кантора, наета от Пеевски, да го „размагнетизира“. Доскоро депутатът от ДПС биеше рекордите на ментора си Доган по неизвинени отсъствия от работа в Парламента. Криеше се от камерите, бягаше от въпроси, преструваше се на петно, невидимо с просто око. А сега е като наелектризиран, като „намагнетизиран“. Всекидневно се цепи по всякакви въпроси, конфликти, скандали, сблъсъци, спорове, дебати, решава преговори със самочувствието на ключов фактор в разрешаването на всяка политическа главоблъсканица, която се стоварва на премиера Денков. За щастие академичното звание на този човек не е купено под масата като диплома от провинциален юридически факултет, каквито са подозренията относно автентичния образователен ценз не само на типажи като г-н Пеевски, но и като на негови до болка познати проксита в прокуратурата, в следствието, в съда, в службите. Денков, при цялата си външна неизразителност и хладнокръвие, се оказа, че се справя блестящо в разсичането или разплитането, колкото и да е трудно това, на Гордиевите възли в двата очевидно политически мотивирани протеста на т.нар, „зърнари“ и т.н. „въглищари“, целящи и двата да хвърлят ключовете на властта в ръцете на президента с главно „Р“ в името си, в името на кукловода му и пред длъжността си му „Резидентът-президент“. Трагичното в цялата история е, че политико–телевизионното шоу на Пеевски, което е вече във видима копродукция с Борисов, представя българското гражданско общество в международен план като болно от деменция и от морална слепота. Защото е забравило, че само преди 10 години е протестирало с месеци срещу назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС като корпулентно въплъщение на превзетата държава. Това общество е станало свидетел на бруталния погром и на разграбването на активите на мощната Корпоративна банка в съюз с прокуратура и с медии, подменени с бухалка в името на безнаказаността. Това общество е било лъгано, заблуждавано, озлочестявано в каузите си срещу корупцията и политическата мафия, но все е намирало сили да се съпротивлява. Днес обаче е натикано в ролята на безсловесен зрител в арогантен спектакъл на ротационния морал и на изтъргуваните политически съвести. Подхвърлят му постни сандвичи от трапезата на европейските субсидии, за да не може със запушени уста да крещи въпросите си за цената, срещу която една интересчийска парламентарна сглобка акушира толкова унизително прераждане: Пеевски да се превърне в неформален вожд на държавата – това просто не може да се преглътне. Аз няма да го преглътна. Между другото, моя много близка на сърцето приятелка, която е наясно за игрите в държавата, по повод на предишен мой коментар ми написа „Много храниш ПееФ! Загрижена съм за твоята безопасност…“ Това означава какво: че тази фигура, че корпулентните все още имат инструментите да укротяват опърничави, несъгласни и неудобни с невероятното прераждане на „шишковците“ в „политически спасители“. Не, това не може да се преглътне и няма да се преглътне. И вия няма да го преглътнете, защото всички ставаме съучастници в „намагнитването“ на цялата държава, в разпространението на болестта, която ни докара „Магнитски“ . Тази диагноза ще трябва да я предадем на децата си. Ще го преглътнете ли?